— Няма защо да се тревожите за това, госпожо Бърмингам. Мъжът ви е много загрижен за доброто ви. Точно затова ви дава възможност на спокойствие да обмислите нещата и да се справите със страховете си. Познавам Джеф от много години и знам, че изпитва искрена обич и добронамереност към хората. Същият е и с животните. Хм, питайте шерифа за това, на него му става доста криво, като гледа Джеф… Но това е друга история. Знам, че каквото сте видяла в конюшнята е разтърсило из основи доверието ви в съпруга ви. Но не се тровете излишно, сигурен съм, че след време истинският извършител ще бъде открит и ще видите, че не е възможно Джеф да е сторил подобно нещо. А ако смятате, че аз или шерифът сме пристрастни в случая, то трябва да ви кажа, че самият аз веднъж заплаших Емъри Далтън със сериозни неприятности, ако го видя някога отново да се отнася зле с Елизабет. Макар че не го убих самият аз, в действителност изпитвах доста голямо облекчение, но и дълбока скръб, когато го погребвах няколко нощи по-късно. Приятелството на Джеф за мен означава наистина много, но ако действително мислех, че той е убил онова нещастно момиче, то аз ще бъда първият, който ще го обвини, дори и това да означава, че ще бъде отведен на бесилото.
— Смятате ли, че съм невярна съпруга, задето се съмнявам в него? — попита Раелин с отслабнал глас. Боеше се от отговора, затова извърна лице и притисна свитите си пръсти към устните си. Не искаше да види лицето му, когато я осъжда.
— Обичате ли Джефри?
Главата й рязко се обърна и за миг тя се взря в новия си работодател, сякаш той внезапно се беше побъркал. После сведе поглед към скиците върху бюрото и се опита да преглътне. Най-сетне смутено кимна с глава, а думите й прозвучаха някак глухо дори за собствените й уши:
— Да, обичам го. — Опита се да скрие сълзите, напиращи в очите й, но те се разляха по страните и. — Мисля, че го обикнах още в мига, в който ме спаси от минаващата карета. Беше толкова внимателен, толкова благороден… невероятен… — Докато говореше, Раелин почувства как душата й се изпълва от неудържима радост, която се разля и по лицето й. Бе доловила това чувство в себе си, броени мигове преди да иде в конюшнята, но сега за първи път признаваше любовта си не само пред моделиера, но и пред себе си. Шепотът й бе едва доловим, но дълбоко прочувствен: — Да, много, много го обичам!
Разчувстван от думите й, Фаръл смутено се покашля и се опита да насочи разговора към по-малко емоционална тема.
— Ако нямате нищо против, госпожо Бърмингам, ще ви настаним в главното помещение. Ако Елизабет или някоя от шивачките искат да ви попитат за нещо по скиците ви, ще им бъдете подръка. А и клиентките ни, ако пожелаят, ще могат да разглеждат моделите ви. За пролетния сезон самият аз съм подготвил няколко модела, но ще трябват много повече, за да задоволим всички вкусове. Надявам се с ваша помощ да успеем.
— Ще се радвам да помогна, с каквото мога, сър.
— А вероятно ще изисквам много от вас — предупреди я Фаръл, широко усмихнат. — Доста от клиентките ми изискват лично аз да им обръщам внимание, та затова и не ми остава много време за моделиране на нови рокли. Надявам се, че вие ще се справяте с това.
Фаръл я отведе в съседната стая. Там огледа всички възможни положения за бюрото й, взимайки предвид светлината, удобството и цялостната подредба, докато най-сетне реши в полза на мястото в края на коридора. Оттам се виждаше добре поддържаната градинка — за нея се грижеше самият той, и това му доставяше удоволствие и отмора, Фаръл погледна новата си работничка и ухилено попита:
— Имате ли нещо против да ви изложим на показ, госпожо Бърмингам?
Раелин се усмихна колебливо, без да знае какво е намислил.
— Предполагам, че няма да ми пречи, стига само да не ми задават нахални въпроси за това, защо съм тук, дали наистина сме се разделили с мъжа ми и дали той наистина е баща на бебето на Нел.
Фаръл се изкикоти, преди да успокои страховете й.
— Сам ще се заема с тези жени, които ще искат да си врат носовете навсякъде. Няколко комплимента оправят лесно нещата. Ще се учудите колко бързо някои жени се накокошинват от удоволствие при най-малкото внимание от страна на някой кавалер.
На Раелин не й беше трудно да си представи как би се променило настроението на някоя дама, ако кавалерът, направил комплиментите, е Фаръл Ивс. Ако не познаваше Джефри Бърмингам, и самата тя сигурно щеше да е доста податлива на чара му.
— Знам какъв ласкател сте, господин Ивс.