И двете жени избухнаха в смях, което привлече вниманието на моделиера, застанал в другия край на стаята. Когато и двете погледнаха към него, веждите му се стрелнаха високо нагоре, което предизвика още по-неудържим смях. Изпълнен с подозрения, Фаръл предпазливо пристъпи напред и двете жени мигом се разбягаха в различни посоки — Раелин към бюрото си, а Елизабет — към най-близкото отделение на шивачките, където веднага започна да проверява работата им от предния ден. Фаръл последва красивата си помощница до отворената врата на отделението и любопитно надникна вътре. Елизабет стоеше с гръб към него, но най-сетне благоволи да го погледне.
— Желаете ли нещо, господин Ивс?
В миг Фаръл бе поразен от красотата й, подсилена от великолепната й рокля. И тя бе от неговите творения, изработена от бледорозова материя, с широка плисирана яка под фината брадичка на жената. Цветът подчертаваше нежната руменина на бузите й и черните й блестящи коси, които днес бяха изящно завити и пристегнати в тежък кок на тила. Внезапно осъзнал колко силно му въздейства хубостта й, Фаръл трябваше да положи големи усилия, за да си спомни какво го е накарало да я последва.
— Да, ами… всъщност чудех се кое ви се стори толкова смешно преди малко, на теб и на госпожа Бърмингам.
— О, нищо особено — сви рамене Елизабет. — Или поне нищо, което да се стори забавно и на вас. Женски приказки, нали знаете. Каквито жените обичат тайничко да си шушукат.
— Тайничко?
Едната му вежда въпросително се повдигна и Елизабет откри, че й е страшно трудно да запази безизразно лицето си. Смехът напираше у нея, затова, неспособна повече да го сдържа, тя припряно измърмори някакво извинение и побърза да изтича вън от отделението.
Фаръл се обърна и прикова лазурносините си очи в най-новата си работничка, като повдигна въпросително вежди. Раелин се засуети с нещо по бюрото си, но само един поглед към Фаръл я изкара от равновесие и като избухна в сподавен кикот, и тя излетя през същата врата в посоката, накъдето бе поела и Елизабет само преди миг.
Фаръл замислено помръдна брадичката си. Нещо не беше наред. Да бяха две девойки, които само като видят мъж, започват да се кикотят — добре, но подобно нещо не беше очаквал от зрели жени. Така че какво, по дяволите, им се вижда толкова забавно?
Заинтригуван, Фаръл отиде до огледалото и се огледа. Вратовръзката му не беше накриво, панталоните му за щастие не бяха прекалено тесни. Въпреки че новата мода беше да се носят много тесни панталони, Фаръл не смяташе да се води по нея. Не му беше приятно да демонстрира публично мъжките си атрибути под прилепналите дрехи. За него това беше прекалено крещящо и в разрез с добрия вкус.
Повдигнал вежда, той потърси някакъв друг недостатък в образа си, но не забеляза нищо фрапиращо. Може би в крайна сметка смехът им е нямал нищо общо с него. Може просто да са разменяли комични забележки за мъжете по принцип, и той ненужно да се е разтревожил. Но пък кой петел не би се почувствал засегнат, ако види как две кокошки си кудкудякат заедно?
Зачуди се как да се справи с тези две дами, които, изглежда, се разбираха чудесно относно Бог знае какво. Да не им обръща внимание, вероятно би било най-доброто решение, но как да го стори, когато непрекъснато ще се нуждае от помощта им? Би могъл да ги сгълчи, че не се държат както подобава, но така може да си навлече нещо още по-лошо. Вирнали красивите си нослета, и двете може да започнат да му се цупят и да се държат надменно, а това би било доста по-неприятно от настоящето положение. Дали пък да не им хвърли малко прах в очите с някое и друго ласкателство, както бе свикнал да се справя с надменните млади госпожички, дето си мислят, че на света няма по-важни от тях? За Раелин не беше сигурен, но Елизабет със сигурност би сметнала, че се е побъркал — може би щеше да е близо до истината, защото комай действително се беше побъркал по нея. Най-добре да се държи така, все едно нищичко не се е случило. И може и да успее да запази достойнството си.
— Обясни ли ти вече господин Ивс защо съм тук? — колебливо попита Раелин Елизабет, когато отново се върнаха в салона.
— Каза ми за положението ти, но още не е говорил за това на другите жени. Ако си съгласна, смятам, че няма нужда да узнават всичко. Бъди сигурна, господин Ивс ще е достатъчно дискретен, също и аз.
— Много си мила, Елизабет.
Усмихната, Елизабет поклати глава.
— Не, просто съм жена, която също е имала трудности в живота. Някой път може да ти разкажа за това, а сега предлагам да пийнем малко чай. После ще те запозная е останалите работнички. Знам, че ще любопитстват, особено като са те виждали тук заедно с господин Бърмингам.