Петте шивачки се оказаха достатъчно дискретни — бяха се научили да бъдат такива през годините, в които бяха работили за Фаръл Ивс. Показаха само леки признаци на изненада, когато видяха жената на Джефри Бърмингам на работа в магазинчето. Когато Елизабет им обясни накратко причините Раелин да е тук, тя разведри настроението на всички, като разказа един забавен разговор, състоял се в действителност преди известно време.
— Щом господин Ивс научи колко талантлива моделиерка е госпожа Бърмингам, той попита мъжа й дали би могъл да му я открадне. — Жените се разсмяха заедно с Елизабет на тази абсурдна идея. — Всъщност бизнесът ни процъфтява и господин Ивс едва успява да угоди на всичките ни клиентки. Както знаете, доста от тях изискват лично той да им обръща внимание, а така не му остава много време да моделира нови рокли. Затова и съпругата на най-добрия му приятел, госпожа Бърмингам, се съгласи много великодушно да ни помогне, поне временно. Имаме късмет, че тя ще работи при нас, не мислите ли?
Усмивките на жените и радушното им посрещане увериха Раелин, че поне външно повечето от тях приемат изтъкнатите причини тя да започне работа заедно с тях. Само една от тях заговори за действителния проблем. Беше висока, по-възрастна жена, с добродушни сиви очи, която се поколеба за миг, но най-сетне не можа да се сдържи:
— Какъв ужас е това, което се случи на горкичката Нел. Познавах овдовялата й майка още когато Нел беше съвсем мъничка. Когато майка й се помина, Нел отиде да живее при една своя леля, но жената беше толкова заета да отглежда осемте си деца, че нямаше много време за нея. Ама каквито и грешки да е правила Нел, никой не може да твърди, че беше лоша майка за рожбата си. Даниел е толкоз хубаво бебче, направо душичка, че и страшно красив на туй отгоре. Надявам се скоро някое добро семейство да го осинови. Ще е срамота мъничето да порасне без любящи родители.
В този момент жената се опомни и млъкна, притиснала ръка към устата си. Чули думите й, другите работнички, които знаеха за мълвата, че Джефри Бърмингам бил таткото на бебето, сега изглеждаха доста смутени.
Раелин успя да се усмихне и реши да ги успокои, като покаже, че е готова да говори по въпроса за доброто на невръстното момченце.
— В момента за Даниел се грижи госпожа Фъргюс, жената на надзирателя в плантацията на мъжа ми. Тя, изглежда, много обича децата и Даниел се чувства добре под грижите й. Докато бъде открит баща му или докато някое добро семейство го поиска, бебето ще живее при нея. — Погледът на Раелин не се отместваше от слушателките й и тя умишлено добави: — За Даниел в Оукли ще се грижат така, както биха се грижили за всяко сираче, намерено при подобни обстоятелства. Мъжът ми е искрено загрижен за доброто на това дете и въпреки че сме чували какво се говори, той няма намерение да го изхвърли на улицата само заради злобните слухове. Никога не би сторил подобно нещо.
Раелин си отдъхна, че успя да премине през това изпитание с достойнство. Петте жени даваха вид, че приемат думите й, но един Бог знаеше какво си мислят в действителност. Самата тя въпреки съмненията си успя да изкаже увереност, че мъжът й е почтен и спокойно да отрече, че грозните слухове за него и Нел са верни. Оставаше й само да се надява, че това е самата истина.
Раелин бе сигурна, че до залез слънце целият град ще знае какво е казала. Знаеше и какви догадки ще възникнат, защо тя (ако наистина вярва в невинността на съпруга си), е напуснала Оукли, за да иде на работа при един от малкото ергени, способни да съперничат по хубост на нейния съпруг.
Ето че най-сетне пристигнаха и първите клиентки и оттам нататък се зареди дълга върволица от дами, които не спряха да се точат през цялата сутрин. Същевременно Фаръл успя да наеме на работа още една шивачка, портиер и разсилен. Двамата нови работници бяха снажни, яки младежи, които, изглежда, не се плашеха от тежка работа. По-красивият от двамата, който имаше ирландски акцент и дяволит поглед, беше доста сладкодумен и находчив. Фаръл избра именно него за портиер и не се и съмняваше, че дамите съвсем скоро направо ще се влюбят в него. Намериха хубав тъмнозелен плат, който да подхожда на цвета на табелата на магазина, после незабавно го дадоха на шивачките, за да ушият гиздава униформа за портиера. Младежът бе изпратен при бръснаря на Фаръл, както и при неговия шапкар, за да му поръчат нов цилиндър.
За разсилния, който беше по-мълчалив и затворен човек, избраха по-скромно облекло, но скоро стана ясно, че младежът обича да чисти и не се плаши от работа, даже е перфекционист. Фаръл остана много доволен от работата на младежите и реши, че ако и занапред нещата вървят все така, ще ги задържи на работа за постоянно.