Насред цялата бъркотия от настоятелни клиенти и настаняване на работа на новите работници, не щеш ли, се появи и госпожа Брустър. Влетя в магазина, почти без никой да я забележи, докато не се сблъска с моделиера, Фаръл тъкмо бе приключил с показването на една малка колекция от нови модели на Изабо Уесли, наскоро овдовяла, красива млада жена, която явно смяташе да приключи с траура и да си избере по-модни дрехи за зимния сезон.
— О, господин Ивс! — кокетно възкликна пълничката, червенобуза шапкарка със сладникав гласец. — Не очаквах да започнете да обличате госпожа Уесли толкова скоро след смъртта на съпруга й. Но пък като се замисля колко възрастен беше той, а и какво наследство й остави, предполагам, че вие и вашите модели сте се оказали прекалено силно изкушение за младата вдовица.
Усмивката на Фаръл беше в най-добрия случай бегла. Едната вдовица току-що си бе отишла, само за да се появи друга, този път нито красива, нито млада. Струваше му се, че тя е най-голямата напаст под небето.
— Добро утро, госпожо Брустър…
— Телма, моля ви! — прекъсна го тя и угоднически се засмя. Кокетно запърха с мигли и уж свенливо отвърна очи. За кой ли път настояваше да я наричат по малко име, но пък не бе чула нито веднъж така чаканата покана и тя да се обръща към моделиера по-неофициално. Разбира се, той бе много зает, сигурно затова все забравяше да го стори, казваше си тя. А и не смееше да му намекне за това, да не би да я сметнат за прекалено дръзка.
Телма Брустър тъкмо смяташе отново да погледне красивия собственик на магазинчето, когато погледът й попадна върху позната фигура, седнала зад едно бюро в дъното на салона. Очите й веднага се приковаха в този любопитен обект и ченето й увисна. Новините за жестоката смърт на Нел бяха стигнали до града и веднага бяха плъзнали какви ли не догадки за отношението на Джефри Бърмингам към случая. Говореше се, че бил баща на детето й и за да й затвори устата, прибягнал до убийство. Разказваха се истории как Джефри бил арестуван и как дори си признал, говореше се и за ужасната съдба на Раелин в Оукли и така нататък. А като видя как въпросната дама си седи спокойно, погълната от някаква работа, госпожа Брустър закрачи право към нея, а купища въпроси напираха на устните и. Бе готова да утеши всяка нуждаеща се душа, а сега бе убедена, че това горкичко дете се нуждае от помощ повече от всеки друг.
— Боже милостиви, детето ми, какво правите тук толкова рано сутринта? — възкликна напористата дама и когато Раелин вдигна очи от работата си, госпожа Брустър я затрупа с порой от въпроси: — Скъпа моя, как сте? Мислите ли, че е редно да сте тук? Ако позволите да отбележа, изглеждате ми малко бледа. Естествено разбирам, че си имате причини, но при всичко, което се случи в Оукли, и както всеки тук си мисли, че господин Джефри е винов…
Отгатнал намеренията й, Фаръл скочи напред като светкавица.
— Ех, вие, госпожо Брустър! Не бива да вярвате на всички глупости, които чувате. Госпожа Бърмингам великодушно се съгласи да измисли няколко нови рокли и точно в този момент е доста заета. Ако ви изглежда малко бледничка, то може би се дължи на… — Погледна Раелин, която изглеждаше ужасно смутена от почти изреченото от госпожа Брустър. Фаръл се надяваше, че Раелин ще му прости, задето смята да издаде тайната й, но просто бе крайно наложително да отвлече мислите на шапкарката от подобни злонамерени думи за стария му приятел. — … на състоянието й от известно време насам, така да се каже.
Телма Брустър притисна длан към едрия си бюст и го зяпна изненадано.
— Нима искате да кажете…
Фаръл кимна утвърдително. Беше доволен от предизвиканото изумление у тази жена, но при мисълта, колко бързо ще се разнесе мълвата за бременността на Раелин, сърцето му се сви.
— Искам да кажа, госпожо Брустър, че господин и госпожа Бърмингам ще стават родители.
В слисването си шапкарката си повя с пълничката си ръка, сякаш всеки миг щеше да припадне.
— О, божичко, направо ще умра! Съпругата на господин Джефри да работи в магазина, докато е… О, но това е недопустимо! Какво ще си помислят хората? — Жената го погледна умолително. — Скъпи господин Ивс, кажете ми, че сънувам! Не, не мога да повярвам, че господин Джефри наистина ще позволи…
— Но той го позволи, и то с готовност. Госпожа Бърмингам е изключително талантлива моделиерка и тъй като ми е много добър приятел, съпругът й позволи тя да ми помага за известно време.
Жената притисна ръка към челото си, сякаш още не можеше да се начуди на тази история.
— Сигурно още сънувам. Всичко това звучи направо невероятно. Значи казахте, че госпожа Бърмингам ще работи за вас, а тя чака дете? И че господин Джефри знае всичко това, и го позволява?