— Не сънувате, госпожо Брустър — сухо я увери Ивс.
— Не сънувам значи — като замаяна повтори шапкарката. Сигурно е най-добре да ида да си легна, докато успея да осмисля всичко това.
Фаръл само от учтивост скри възторга си от тази идея, докато избутваше посетителката към входната врата. Кимаше любезно на несвързаните й възклицания и словоизлияния, а когато най-сетне затвори вратата зад гърба й, видя, че помощницата му е донесла чаша кафе и му го подава с усмивка.
— Изглеждате така, сякаш наистина се нуждаете от това — съчувствено рече Елизабет.
— Господи, спаси ме от онази жена! — измърмори Фаръл, преди да пресуши чашата. Наведе се напред и прошепна невярващо: — Чу ли какво се канеше да каже тя пред съпругата на най-добрия ми приятел? Че то, ако зависеше от нея, сигурно Джефри в най-скоро време щеше да се намери обесен на най-близкото дърво.
Елизабет му се усмихна.
— Но вие се справихте със ситуацията направо блестящо, въпреки раздразнението си, господин Ивс.
Тихо изречените окуражителни слова успяха да поуталожат гнева му и Фаръл срещна погледа й с очи, блеснали от нещо повече от благодарност.
— Благодаря, Елизабет. Накара ме веднага да се почувствам по-добре. — После я хвана за лакътя. — Ела, нека идем да успокоим и Раелин.
— Раелин? — попита изненадано Елизабет. — А не госпожа Бърмингам?
Голямата му ръка докосна раменете й с толкова лека ласка, че Елизабет се зачуди дали не е плод на въображението й.
— Между нас тримата, скъпа моя, ще бъдем просто Раелин, Елизабет и Фаръл. Дружбата ни позволява тази близост, не си ли съгласна?
Нежните й устни се разтегнаха в одобрителна усмивка.
— Да, наистина, господин Ивс.
— Фаръл — топло я поправи. — Заедно сме преживели твърде много, че да продължаваме е подобни официалности, Елизабет. Помни, аз крачех пред вратата като истински загрижен баща, когато Джейк се раждаше.
— Никога не съм го забравяла, Фаръл — призна тя, а очите й преливаха от топлота. — През годините след това се сетих, че така и не съм ти благодарила за онова, което стори за мен в онази нощ. Но искам да знаеш колко съм ти благодарна, задето тогава беше заедно с мен. Емъри, дори и да беше още жив, не би го сторил.
— Емъри беше глупак, скъпа моя. Отвращавах се от начина, по който се държеше с теб — отвърна Фаръл и веднага се укори, че е бил толкова прям. — Извинявай, Елизабет. Не биваше да казвам това.
— Няма нужда да се извиняваш, Фаръл — увери го тихо тя, без да може да срещне погледа му. — Ти винаги си бил много по-мил с мен, отколкото Емъри. Мисля, че той така отчаяно се стремеше да стане богат и изискан, най-вече за да докаже, че е способен колкото теб. Но неуспехите го съсипаха.
Фаръл въздъхна замислено. Реши, че е време да разкрие една тайна, която пазеше през всичките години, откак я познаваше.
— Ако ми е завиждал, Елизабет, то трябва да знаеш, че и аз му завиждах.
Елизабет го зяпна, изненадана и объркана.
— Но защо? Емъри не можеше да успее дори като фермер, а ти имаше всичко. Защо си му завиждал?
— Той имаше нещо, за което отчаяно копнеех.
Тъмните й извити вежди се сключиха озадачено.
— Какво е било това?
— Теб.
Елизабет изумено се взря в лицето му.
— Мен?
— Влюбих се в теб още от мига, в който те зърнах. — Фаръл вече се презираше заради това, колко дълго се беше опитвал да пропъди мислите за нея. — Отчаяно се стараех да бъда добър приятел на Емъри, затова не ти казах нищо, преди да се омъжиш за него. А после, уви, вече беше прекалено късно да говоря за това. Често съм се чудел дали нямаше да е много по-добре за всички ни, ако просто ти бях казал за чувствата си веднага. Емъри не беше доволен да има само теб. Той искаше и целия свят. Не съм сигурен кога точно го е разбрал, но накрая Емъри вече знаеше колко силно те желаех.
— Никога не си ми казвал нищо… дори и когато го убиха.
— Нямах смелост да ти призная всичко, защото мислех, че ме мразиш.
— Никога не съм те мразела, Фаръл. Просто се страхувах от себе си и от това, какво бих могла да сторя, ако отслабя бдителността си. — Елизабет преглътна, опитвайки се да събере кураж за своето признание. — Разбираш ли, и аз бях влюбена в теб още от времето, преди да се омъжа за Емъри.
Ето че дойде ред и на моделиера да се изненада.
— Значи много успешно си криела чувствата си.
— Както и ти.
Ръката му нежно стисна рамото й.
— Не мислиш ли, че е време Джейк да си има татко? Никога не съм преставал да те обичам, знай това!
Елизабет леко наклони глава и срещна погледа му с нежна усмивка.