— Да не би да ме питате дали ще се омъжа за вас, господин Ивс?
— Да, госпожо Далтън. Моля ви да се омъжите за мен веднага щом решите, няма значение дали ще бъде още в този час, тази седмица или този месец, стига само да не ми се наложи да чакам до следващата година.
— Сигурен ли си?
Фаръл се взря в очите й и като притисна дланите й една към друга, ги обгърна с големите си ръце.
— Щях да те помоля за това още много, много отдавна, стига само да имах някакви надежди, че ще помислиш сериозно за предложението ми. Но бях абсолютно сигурен, че ще ми откажеш.
Погледът на Елизабет галеше красивото му лице. Ако бяха сами, може би щеше да протегне ръка и да погали любящо бузата му.
— Колко глупав си бил!
Когато и последната шивачка заедно с новите работници и момчето за поръчки си тръгнаха от магазина, Фаръл Ивс закачи табелата Затворено на входната врата и с доволна въздишка превъртя ключа в ключалката. Денят се оказа дълъг и тежък.
През повечето време Раелин работи на бюрото си, встрани от потока на посетителите. Много от жените я познаха, но нямаха куража да идат при нея и да я разпитват направо. Все пак често-често клиентките си шепнеха по нещо и я оглеждаха любопитно, което доказваше, че новината за идването й в града вече е станала достояние на всички. Дори много от дамите идваха в шивачницата не за друго, а само да се уверят със собствените си очи, че жената, която се беше омъжила за най-красивия и богат ерген, действително е решила да иде да работи далеч от разкоша на имението му в някакво дюкянче.
Вечерта, когато Фаръл придружи Елизабет до бюрото на Раелин, той разгледа скиците й и остана поразен от видяното.
— Невероятни са! — рече той и с широк жест посочи всичките рисунки. — Никога не съм виждал такива чудесни модели. Виждам, че рисуваш със замах. — Вдигна една от скиците, която особено му допадна. — Тази рокля например би стояла чудесно на жена със съвършена фигура, но мисля, че ще стои доста прилично и на някоя с не толкова изрядна физика.
— Не бях се замисляла за това — призна Раелин, но остана много доволна от похвалите. — Просто ми се стори, че така полите ще падат по-добре.
— Рисунките ти са направо като живи — рече Фаръл и посочи друга скица, където фигурата, облечена в бална рокля, сякаш бе уловена насред танца, а полите се бяха завихрили около стройното тяло. Дори под разлюления от движението край на дрехата се подаваше тънък глезен. — А на тази рисунка направо си личи с какво удоволствие ще бъде обличана тази рокля.
Раелин знаеше, че рисунките й действително са различни от другите модни скици. Самата тя се бе старала да ги направи уникални. Другите моделиери просто представяха предницата и гърба на дрехите, без да си играят да рисуват тялото на жената, която ги носи. А тя се стараеше да представи красиви дами в определена обстановка и да вдъхне живот на рисунките си.
— Помислих си, че ще е по-интересно да нарисувам как биха изглеждали роклите, когато действително ги облече човек.
Фаръл остави хартията и срещна погледа на Раелин.
— Харесва ми идеята ти фигурите да са представени в някаква обстановка, а не просто да е даден моделът. Рисунките сякаш разказват истории за моделите, сякаш описват точно определени ситуации, като например — бал в компанията на някой ухажор. Да, направи още такива. Всъщност може да възприемем тази техника за всичките ни модели.
Обърна се и се усмихна на Елизабет, която надничаше над рамото му и разглеждаше скиците.
— Харесва ли ти, скъпа?
Гальовното му обръщение извика силна руменина по бузите на Елизабет. Колко дълго само бе завиждала на другите жени, които бяха щедро дарявани с вниманието му! Затова и сега, когато най-сетне почувства върху себе си топлия му поглед, тайничко изпита огромно удоволствие.
— Да, а и ми се струва, че в бъдеще всички ще възприемат този начин на рисуване на моделите. Така се дава воля на въображението, човек може да си представи какви прекрасни неща се случват на дамите от рисунките.
— За кой ли път се убеждавам, че имаш невероятен усет към тези неща, Елизабет. Това е още едно от нещата, заради които съм ти се възхищавал години наред.
Тъмните й очи се взряха в лицето му с изненадана усмивка.
— Аз пък едва сега откривам колко потаен можеш да бъдеш за толкова много неща, господин Ивс.
— Да — призна Фаръл с крива усмивка. — Но пък съвсем доскоро и ти самата ме държеше в пълно неведение относно мястото, което заемам в мислите ти.
Погледът на Раелин сновеше между моделиера и помощницата му. Съвсем ясно долавяше привличането между двамата, и това я накара тъжно да си припомни какво вълнение предизвикваше у нея близостта на Джефри. Гърдите й се стегнаха от болка, когато осъзна какво щастие е имала и сега го е загубила.