Выбрать главу

— Няма да кажа на никого — промълви Раелин и улови ръката й, за да я утеши.

— Благодаря ти. — Елизабет потупа ръката й и въздъхна. Ето, вече знаеш моята мрачна, грозна тайна. Ти си единствената, на която казвам за това. Но ми се стори, че си нещастна заради случилото се напоследък, затова си помислих, че ще ти помогне да знаеш какво се опитвам да скрия самата аз през последните няколко години.

— Ти не си единствената жена, която е желала смъртта на някой мъж — рече Раелин. — Когато мислех, че Олни ще убие Джеф, и аз не бях особено благоразположена към него. Открих, че желая смъртта и на Густав, и на Олни. Разбираш ли, Елизабет, и аз съм способна да жадувам за мъст.

— Е, поне не мразиш съпруга си — колебливо се усмихна Елизабет.

Раелин се опита да отвърне на усмивката й, но смехът й прозвуча някак пресилено.

— Не, тъкмо обратното. Ако Джефри реши да ме пропъди от живота си завинаги, мисля, че сърцето ми ще се пръсне и ще умра.

— Струва ми се, че Джефри е много привързан към теб, Раелин — осмели се да каже Елизабет. — Не мога да повярвам, че някога ще може да се дистанцира от теб.

Раелин нямаше как да обясни, че той е сторил именно това, само че в по-малка степен, през първите седмици на брака им.

— Времето ще покаже — промълви нещастно тя, — но ако съм научила нещо през краткото време, откак сме женени с Джефри, то е, че той никога не се колебае да стори и най-неочакваното нещо, стига ситуацията да го изисква. Той наистина ще се разведе с мен, ако не можем да се помирим.

Елизабет се постара да пропъди мрачните си мисли, за да разведри и новата си наемателка. Затова си наложи по-лъчезарно изражение и предложи:

— Да се качим горе! Ще ти покажа спалнята ти.

Посред нощ, измъчвана от безсъние в тъмната стая, Раелин най-сетне се отказа от опитите да заспи и позволи на съзнанието си да се отдаде на размисли за Джефри. Винаги — независимо дали е весел или мрачен, сериозен или закачлив, чувствен или ядосан — той се бе държал с нея много внимателно и кавалерски. Когато спаси живота й в блатото и отидоха в колибата на Червения Пийт, макар да знаеше за нейните подозрения и дай беше ядосан и сърдит, той въпреки това се държа с нея като грижовен, загрижен за благополучието й, съпруг.

Раелин си спомни за един следобед, около седмица след сватбата им, когато бяха канени заедно на прием у един от приятелите на Джеф. Мъжете го бяха наобиколили, откъсвайки го от нея, и го закачаха, че се е оженил, без да поиска позволението им. Остроумните отговори на Джеф предизвикаха всеобщ смях и жените на приятелите му, заинтригувани, се присъединиха към мъжете си. Но Раелин вече усещаше, че Джефри се стреми да се дистанцира от нея, поне доколкото му позволяват обстоятелствата, затова и не посмя да се присламчи към веселата групичка около него. Стоеше сама и отпиваше от пунша си, когато лешоядите, без да губят време, я нападнаха в лицето на няколко от пренебрегнатите кандидатки за ръката на Джеф. Скупчиха се около нея и започнаха да задават нагли въпроси, като например, „За бога, как въобще успяхте да прилъжете Джефри Бърмингам да се ожени за вас?“ Вероятно лицето й е издавало смущението й, защото не след дълго Джеф напусна приятелите си и й се притече на помощ. Приближи се с очарователна усмивка и най-демонстративно обгърна с ръка кръста й, като се наведе да й прошепне на ухо: „Искаш ли да те спася от тези злобни вещици, скъпа?“, на което тя отвърна с енергично кимане и благодарна усмивка.

След това нежно й целуна ръката, преди да я хване под ръка и да се извини на жените, че я отвежда. В онзи миг в очите й той беше истински рицар в блестящи доспехи. По-малко от час след това, когато си тръгваха, завистниците пак се бяха втренчили в нея. Щом Джеф й помогна да се качи в каретата, той зае мястото си до нея и спусна кожените щори, без да обръща внимание, колко широк процеп остава между края им и ръба на прозореца. Щом жените проточиха шии, за да надникнат вътре, Джеф я притегли към себе си и за нейно най-голямо изумление я целуна невероятно страстно и прочувствено. Раелин изпита дълбока благодарност за постъпката му, но и срещна особени трудности да потуши пожара, който той бе разпалил в нея.