Нима бе възможно един мъж, който се бе държал толкова внимателно с нея по време на дългото си въздържание, внезапно да претърпи такава коренна промяна, че да убие жестоко една млада майка, чието бебе плаче до нея? Въпросът проблесна в съзнанието й така неочаквано, сякаш искаше да я обвини за прибързаната й присъда над съпруга й. Ако наистина Джеф бе способен на подобно чудовищно престъпление и някакъв зъл демон се криеше под благородната му външност, то нямаше ли злото, спотаено в него, да го тормози постоянно? Нямаше ли да забележи тя как в някой миг на невнимание той издава с нещо злия си характер? Нима бе толкова добър актьор, че бе способен да крие така умело злата си природа под маската на изисканост и благородство? Макар че бе крещял на Нел и бе казал, че изпитва желание да я удуши, беше ли той по-зъл от другите, които са способни да крещят заплахи в миг на гняв, без да мислят сериозно нито дума от казаното?
Раелин неочаквано осъзна, че не може да си представи един човек с честността и добротата на Джеф да е способен да извърши такова подло убийство. Просто в него не съществуваше толкова черна страна от характера му. И тя беше пълна глупачка, задето въобще се бе усъмнила в него!
17
През следващите дни Раелин често говореше с Фаръл и Елизабет за неща, свързани с работата им и с новите скици и така успяваше да се разсейва — поне през деня. Но през дългите часове на нощта я налягаше нетърпима самота. Никой не знаеше колко отчаяно копнееше да види Джеф. А вече започваше да си мисли, че той не иска да я вижда. Ако не беше така, със сигурност би намерил начин да дойде при нея. Както вървяха нещата, все повече се страхуваше, че не след дълго с техния брак ще бъде свършено.
В един петъчен следобед Раелин вдигна поглед от работата си и видя как Густав Фридрих влиза в шивачницата с обичайното си високомерие. Удостои с презрителните си погледи първо портиера, който побърза да го разпита. В крайна сметка Фридрих не беше женен, и това беше добър повод да го попитат дали не е сгрешил магазина. Само че той вече бе видял Раелин, и за нея беше късно да се скрие. И тя се престори на погълната от работата си.
Елизабет веднага предупреди Фаръл за пристигането на германеца. Моделиерът се извини на клиентката, с която се занимаваше в момента — не друга, а вдовицата Изабо Уесли — и като се приближи към входа, даде знак на портиера да се върне на мястото си. Германецът вече сваляше цилиндъра си и понечи да тръгне към салона, в дъното на който работеше Раелин.
— Извинете, господин Фридрих — спря го Фаръл с леден глас. Тъй като в нашия дюкян обслужваме предимно представителки на нежния пол, налага се да ви попитам за какво точно сте дошъл. Надявам се, не за да създавате отново неприятности на госпожа Бърмингам. Никак не ми се ще да разстройвам клиентките си с прояви на насилие. — Той се усмихна студено, преди да добави: — Но когато се налага, нямам друг избор.
Засегнат от заплахата на собственика, Густав се вторачи в по-високия мъж — за което му се наложи да извие доста назад плешивата си глава. Очите му бяха студени като ледени блокчета, устните — плътно стиснати, а ноздрите му се бяха присвили, сякаш подушваше нещо зловонно.
— Не виждам с какво ви засяга посещението ми. Искам да говоря с фрау Бърмингам. За това съм дошъл. А сега, моля, дръпнете се от пътя ми!
Високомерието на германеца здравата ядоса Фаръл. Густав Фридрих не бе сред хората, чието присъствие можеше да понася.
— Боя се, че госпожа Бърмингам в момента е заета и не искам да я прекъсват, докато приключи с работата си.
— Това, което искам да кажа на Фрау Бърмингам, ще отнеме само минутка, стига да ме пуснете да мина — рече Густав и додаде заплашително: — Не съм дошъл да обиждам нито фрау Бърмингам, нито вас, сър, но ще направя голяма сцена, ако не ме оставите да поговоря с нея.
Фаръл настръхна. Сърбяха го ръцете да даде урок на този негодник, но се сети, че ако го натупа сега или го изхвърли от магазина си, той най-вероятно ще потърси Раелин навън, когато е сама, и въпреки че хората на Джеф постоянно наблюдаваха къщата на Елизабет, все пак се безпокоеше дали жените ще получат навременна помощ.
Затова сега замислено погледна към салона, където бе бюрото на новата му помощница. Здравенякът, който бе наел за разсилен, в момента бършеше праха от шкафовете съвсем близо до Раелин, макар че съвсем скоро ги беше почистил. Спокоен, че до нея има такъв надежден закрилник, Фаръл реши, че надали ще й се случи нещо лошо, ако пусне и без това сакатия с едната си ръка германец.