— Давам ви само минутка да кажете, каквото ще казвате, на госпожа Бърмингам — уведоми го рязко той. — А после, господин Фридрих, настоявам да си тръгнете, колкото може, по-бързо. — И с леко кимване Фаръл отстъпи от пътя му.
Раелин реши, че ако трябва да се срещне с Густав, ще се чувства много по-уверена зад бюрото си. Когато мъжът застана пред масивното писалище, тя умишлено бавно вдигна очи и срещна погледа му. Без нито едно мускулче по лицето й да трепне, тя отново върна вниманието си към скицата, с която бе заета.
— С някаква определена цел ли сте дошъл, господин Фридрих?
— Само да видя как я карате, фрау Бърмингам.
— Защо?
Директният въпрос го свари неподготвен и явно го обърка.
— Просто исках да изразя съчувствието си заради това, което се случи на онова младо момиче в плантацията на мъжа ви. Каква трагедия! Тревожех се, че и на вас може да ви се случи нещо, докато не чух, че сте се преместила в Чарлстън. Поздравявам ви за решението да напуснете съпруга си!
— Съпругът ми вярва, че именно вие имате нещо общо със смъртта на Нел. — Раелин се втренчи в германеца, за да види каква ще бъде реакцията му при следващия й въпрос: — Имате ли някаква връзка е нейното убийство, господин Фридрих?
Сините му очи пламнаха и той възмутено извика:
— Мъжът ви само се опитва да прикрие собствените си злодеяния, като хвърля вината върху мен. Но аз съм невинен!
Като се облегна на стола си, Раелин го погледна право в очите.
— Честно да ви кажа, господин Фридрих, вярвам, че вие сте много по-способен да убиете едно младо момиче, отколкото съпругът ми. Да знаете, не съм забравила, че негласно дадохте съгласието си на Олни да ме застреля, когато доктор Кларънс, възмутен от новината, че мъжът ми е мъртъв, отказа да се погрижи за рамото ви.
— О, но това бе просто хитрост, с която да принудим добрия доктор да размисли. Никога не бих позволил на Олни да ви убие, миличка.
Раелин презрително тръсна глава.
— Ако наистина смятате, че ще ме накарате да повярвам на подобни глупости, господин Фридрих, то знайте, че не заблуждавате никого другиго освен себе си.
Густав притисна цилиндъра към гърдите си и жално се примоли:
— Казвам ви, фрау Бърмингам, така беше. Как бих могъл да ви докажа, че говоря истината?
Като остави перото си, Раелин небрежно сви стройните си рамене.
— Можете да започнете с това: забравете, че съществувам.
— Хохохо! Вие не се забравяте толкова лесно, миличка. Невъзможно е да ви забравя.
— Тогава не виждам смисъл да продължаваме този разговор. Имам работа — отсече тя, като отново взе перото си в ръка. Наведе се над скицата и се опита да се съсредоточи върху нея. Господин Ивс ми плаща да работя, не да си бъбря с хората.
— Тогава ще ми позволите ли да ви посетя в новото ви жилище, фрау Бърмингам?
Тя въобще не го погледна.
— Не мисля, че това ще е добра идея, господин Фридрих.
— Но защо не? — Той се изкикоти и се опита да звучи убедително. — Вие сте самотна, фрау Бърмингам, самотен съм и аз. Не е ли нормално ние двамата да се утешим взаимно?
Раелин благоволи да го погледне още веднъж, облакътена на бюрото и подпряла брадичката си върху сключените си пръсти.
— Господин Фридрих, може ли да ви напомня, че аз съм омъжена жена. Ще е крайно неприлично от моя страна да приема посещение от който и да е мъж, докато нося този пръстен. — И тя разпери тънките пръсти на лявата си ръка, за да привлече вниманието му към масивния венчален пръстен. Докато Джефри не я помоли да му го върне, тя смяташе да продължава да го носи е надеждата в недалечно бъдеще всичко между тях да се оправи. — А сега, господин Фридрих, ако ме извините, трябва да се връщам към работата си, затова ще ви кажа сбогом.
Отпратен по този начин, Густав ядосано закрачи към входа, но тъкмо в този миг портиерът отново отвори вратата, този път, за да пусне вътре Джеф.
Джеф рядко можеше да бъде видян извън дома си, без да е спретнато облечен, особено пък при посещенията му в Чарлстън. Само че в момента изглеждаше точно тъй, все едно са го прекъснали, докато е работел. Нямаше нито сако, нито шапка, жилетката му беше разкопчана и ръкавите на ризата му бяха навити до лактите. Дори на единия му пръст имаше изцапано от мастило. Раелин не разбра защо Джеф едва забележимо кимна на портиера, но последният веднага му отвърна също с леко кимване и затвори вратата зад гърба на новодошлия.
Раелин усети как сърцето й се разтуптя развълнувано и страните й запариха. Очакваше Джеф да тръгне към нейното бюро, но вместо това той изглеждаше доста позаинтригуван от германеца. Застана точно пред него и скръстил ръце върху гърдите си, повдигна черната си вежда в безмълвен въпрос.