Йордан Христов
След минути
След минути — а по — точно когато свършите да четете това тук — вие отново ще застанете пред мониторите, ще влезете в Internet, ще се потопите във виртуалната реалност. Но преди това искам да ви разкажа нещо. На пръв поглед съвсем обикновена история.
И така… имало един човек. Той бил като всички останали — нито по — глупав, нито по — умен от другите, нито много по — богат или по — беден. Е, вярно, имал страхотни рефлекси и тренинг във виртуалната реалност благодарение на които изкарвал добри пари като тестер на компютърни игри. Всъщност той бил най — добрият. И мнозина му завиждали — и как да не завиждаш на човек, на когото изсипват купища пари за нещо, за което ти трябва да плащаш?! И може дори да се каже, че живеел щастливо. Докато един ден всичко не започнало внезапно. Току — що бил превъртял бетаверсията на игра, разработвана с години, и след като направил и изпратил на създателите и подробен отчет за бъговете и недостатъците, които трябвало да коригират, той се бил отдал на заслужена почивка. Работата го изтощила и той разсеяно зяпал някакъв тъп сантиментален филм по сателитната телевизия. И тъкмо се чудел дали главната героиня ще вземе най — после да се ожени за любимия си или ще реши да изчака още 50 серии, когато дошло — както може да се очаква — време за реклами. И рекламите почнали да го заливат една след друга, а той бил толкова изморен, че дори не превключил на друг канал, както би направил иначе. И тогава, след поредния козметичен продукт и бебешки пелени се появила… РЕКЛАМАТА. Отначало той дори не разбрал какво станало точно. Като че ли имало някакво леко смущение, защото той тъкмо посягал към копчето за настройка на телевизора с мисълта, че трябва да сменя вече старата бракма, когато образът отново се прояснил и той наблюдавал първите кадри на необикновената реклама. Те показвали планетата Земя отдалече, първо в Слънчевата система, а после все по — отблизо като невидимата камера все повече се приближавала към нея. И тъкмо си помислил, че от Земята ще излети вафла, кроасан или прах за пране, когато заговорил някакъв глас и това го потресло. Не, човекът не бил със слаби нерви или с психически отклонения, както сигурно ще си помислите. За жалост нито аз, нито пък дори самият той не би могъл да ви опише какво точно представлявал този глас — дотолкова гласът не приличал на нищо познато на човека досега. Но мога да ви кажа кое разтърсило човека толкова силно. Работата била там че — както казах — гласът бил извънмерно, небивало странен, а и не говорел на никой от съвременните или мъртви човешки езици и въпреки това след една — две секунди човекът с огромно изумление установил, че го разбира!! „… наблюдавате третата по ред планета в Слънчевата система… разположена в края на галактика Млечен път, по — точно в квадрант…“ — говорел гласът. „Обърнете внимание, че на нея има живот и дори — тук гледната точка на камерата рязко се сменила и показала отвисоко няколко града, а после човешко същество в общ план — е населена с хуманоиди, достигнали най — ниското ниво на разумност. Те няма да достигнат следващо ниво поради внезапното им затъпяване през последния им период на развитие и затова са признати за малоценни с решение на Комисията по Космическите видове от 20.05 по Междугалактическия календар.“ Тук акцентът на гласа ненадейно се изменил, като от спокойно разказващ изведнъж станал агресивен и нападателен. „Затъпяването им обаче ги прави много ценна и питателна храна!! Необходим е още само един междугалактически месец (три земни месеца незнайно как разбрал човекът), за да стигнат стандарта за първо качество!!“ На екрана отново било показано човешко същество, този път детайлно, като отстрани била изведена статистика за процентното съдържание на водата, въглехидратите, мазнините и белтъците, както и основните химични елементи. „Не чакайте обаче количествата да се изчерпят!! Направете вашите заявки още сега!! Разумноядци, гнуснарници, стогледци, кривоустци и др. — това е идеалната храна за вас!! Компания XYZ — тук пред очите на човека се появили светещи инициали и цифри — ще задоволи всякакви ваши вкусове!! За контакти…“ — и отново инициалите присветнали. — „Потърсете ни веднага!!“ — и всичко приключило толкова бързо колкото и било започнало и докато се усети човекът вече гледал реклама на дамски превръзки. Изгледал я с невиждащ поглед цялата докато — може би за първи път — почувствал, че има нужда да изключи цялата техника около себе си. Това му струвало поне двадесетина минути да дава отговори на малоумни въпроси като: „Искаш да ме изключиш?“, „Ама напълно ли?“, „Сигурен ли си че искаш да ме изключиш?“, „Сигурен ли си в сигурността си, че искаш да ме изключиш?“ и така нататък докато накрая не се видял принуден да изключи главното захранване на жилището си. И ОСТАНАЛ САМ. И което е по — важно — тогава за първи път човекът започнал да прави нещо, което в този си вид не бил правил никога дотогава — А ИМЕННО ЗАПОЧНАЛ ДА МИСЛИ. Ще попитате — ама как така, никога ли не бил мислил дотогава? Нали бил най — добрият? Как може да си най — добър, ако не мислиш?? Обаче изпускате нещо — аз казах „в този си вид“ и може би е необходимо да поясня. Човекът действително бил най — добрият. Нямал равен на себе си по рефлекси в бързите екшънигри например — няколкото награди за мрежова игра доказвали това. Нямал равен на себе си и в оценката за това коя игра е добра и коя боклук. Затова бил постоянно претрупан с работа, а и с пари. Но като се изключи всичко това — човекът не мислел, а и нямало за какво — досега всичко му вървяло по мед и масло. Или ако още ще се хващате за думите — до този момент човекът никога не бил мислил ПО ТАКЪВ НАЧИН. И така, той започнал да мисли. Това никак не било лесно и първоначално мислите му се мятали в най — различни посоки като разбягали се зверчета. Опитал се да се успокои, че всичко е някаква идиотска шега. Но дълбоко в себе си чувствал, какво ти чувстване — по някакъв начин почти със сигурност знаел, че това не е така. Имало нещо прекалено необикновено в тази реклама, прекалено нечовешко, прекалено реално изглеждала, за да бъде само шега. И изведнъж се ужасил от следващата мисъл която следвала съвсем логично. „Ами ако всичко е истина?“. Ако наистина са ни признали за малоценни защото сме затъпели? Ако ни остават само три месеца живот?! Сега сигурно ще кажете, че човекът изпаднал в паника и истерия, че почнал да се чуди какво да прави, как да се спаси и т.н. Е, може би това би била нормалната човешка реакция. Но в случая не станало нищо подобно. Съвсем неочаквано и за самия него, човекът изведнъж изпитал силен гняв. Той още не бил определен към кого и към какво точно, но човекът усещал как гневът се надигал все по — застрашително в него като помитаща всичко по пътя си лавина. Разбирате ли, човекът не го било страх да умре. Умирал бил хиляди, милиони пъти. Можел да се примири и с мисълта, че му остава още толкова малко време. Е, вярно винаги се бил надявал да живее повече, но какво да се прави… Но това, което го изкарвало от релси, това, което не можел да приеме, била мисълта, че трябва да срещне смъртта си, че цялото човечество трябва да загине ПО ТАКЪВ УНИЗИТЕЛЕН НАЧИН. „ТЕ — казал си той със злоба — ТЕ са виновни за всичко. ТЕ са тези, които държат властта и парите в ръцете си, ТЕ са тези които мислят, че могат да се разпореждат с абсолютно всичко, ТЕ са тези, които се смятат за богоизбрани и недосегаеми. ТЕ са тези, които съзнателно подменят истинските думи и ценности с фалшиви, ТЕ са тези, които правят така че пошлото да изглежда велико, а ВЕЛИКОТО — СМЕШНО. ТЕ са тези, които те карат да плащаш с най — реалното — живота си, за да получиш нещо въображаемо. И дори те правят зависим — като наркоман от ТЕХНИТЕ измислици. ТЕ са тези, които нарочно те държат в безпросветен мрак и ти внушават, че си боклук, за да можеш да плащаш за ТЕХНИТЕ ИЛЮЗИИ. ТЕ са тези, които имат интерес да си колкото може по — тъп, защото тъпи хора лесно се управляват. ТЕ са тези, които съзнателно пренасочват твоето недоволство към неща, които всъщност не те интересуват и ти внушават, че е справедливо да си по — низш от тях. ТЕ са тези…“ За съжаление останалите разсъждения на човека са стигнали до мен в много неясна форма, така че не мога да ги предам точно. Знам със сигурност обаче, че той с горчивина осъзнал своята роля в ТЯХНАТА система, разбрал и че през целия си живот той също е давал своя принос (и то немалък), за да се стигне дотук. Той също бил виновен и в този миг на просветление човекът въобще не се самозалъгвал. Помислил си колко е бил нищожен самият той допреди малко, колко дребни и невзрачни са всички тези, които още не знаят… И неочаквано му се приискало да сподели всичко това с някой приятел, с някой който… Протегнал ръка към най — близкото комуникационно средство и… изведнъж я дръпнал като попарена. И това не се дължало на внезапно придобитото му отвращение към техниката — напротив, поне един път щял да я използва за нещо добро, нещо, което си струва. ЧОВЕКЪТ НЯМАЛ ПРИЯТЕЛИ и като помислил още малко разбрал, че всъщност никога и не е имал. Естествено, имало много хора, които познавал и които искали да бъдат като него, също така имало още толкова, които му се пишели добри познати, за да използват я името, я парите