— Прекалил е, мой императоре.
Сенека разказа съдържанието на мима. Ставаше дума за хлебари и по-мнителните хора веднага го свързаха със сената. Сенека говореше леко, с удоволствие. „Хлебарите“ в бяло пекат, крадат, мамят, дават и взимат подкупи. Фабий Скавър беше блестящ.
Императорът злорадо се разсмя. За първи път след толкова години.
— Та такъв е всъщност образът на сената, мой Сенека. А Макрон вдига тревога против нещастните комедианти. Да, благородните сенатори могат под маската на патриотизъм да крадат, да грабят, да пиянствуват, да си тъпчат гърлата за сметка на другите. Но да се показва това — не бива! Да се знае за това — не! — Той отново се засмя. — Ще наредя на Макрон да ми доведе тук Фабий Скавър. Той очевидно е истински уличник, — щом като публично подронва авторитета на сената…
Сенека се обезпокои. Започна да защищава Фабий:
— Развейпрах е той. Не си заслужава да си губиш времето с комедианти…
— Ще го извикам — упорито каза императорът и неочаквано се върна към предишната тема: — Не си ли виждал в последно време Сервий Курион?
Сенека се разкашля, за да прикрие объркването и уплахата си. Императорът знае! И той, Сенека, е следен. Отчаяно премисляше как да се измъкне от страшното подозрение. Погледът му падна на Апоксиомен, Усмихна се, но гласът му неуверено трепереше:
— Неотдавна Сервий Курион и синът му бяха при мен. И знаеш ли защо, мой драги? Луций дойде да се поклони след завръщането си от Азия на своя учител. А Сервий?! Помисли само! Искаше да му продам своя „Танцуващ Фаун“. Ти знаеш тази възхитителна статуя. Тя ми е подарък от божествения Август. Предложи ми за нея половин милион сестерции, безумецът! Изсмях му се.
Сенека подръпваше наметалото си, като избягваше да погледне Тиберий в очите. Императорът изчакваше. Гостът се задъхваше от хриповете, но ги преодоля.
— Знам, Курион беше стар републиканец…
— Беше? — прекъсна го императорът.
— Беше — каза Сенека вече успокоен. — Курион стои днес другаде — той погледна императора в лицето, — на твоя страна.
Тиберий се намръщи. Очите му ясно заповядваха на Сенека да говори по-точно.
— Много просто. Единственият му син Луций, надеждата на Курион, се отличи на служба при теб. По твое нареждане Макрон в сената го увенча със златен венец.
Императорът едва забележимо кимна. Да, това е бил добър ход от страна на Макрон.
— И освен това, мой цезаре — каза тихо Сенека, оглеждайки се, — из Рим се мълви, че Луций се е увлякъл по прекрасната дъщеря на Макрон — Валерия…
Лицето на Тиберий нервно трепна.
— А другите? Улпий, Бибиен?
— Не знам — лицето на Сенека отново доби цвят. — Улпий според мен е стар, наивен и упорит мечтател. Бибиен винаги ми е бил противен, той убива скуката си с гуляи…
— А какво говорят? — Тиберий гледаше изпод вежди философа. — Как коментират моя закон за обида на величеството?
Изненадан, Сенека се задъха:
— Този закон буди страх у тях.
— А те не се ли стараят със своите интриги да събудят страх у мен?
Тиберий замълча. Блуждаеше с очи по терасата, почукваше с пръсти по мраморната маса. И двамата мислеха за сенатора Флак, който съвсем наскоро бе обезглавен. Сенека разсъждаваше: смъртта на Флак е дело на доносник. Хатерий Агрипа? Доносникът е хиена, не е човек. Императорът говореше сякаш на себе си:
— Много власт имат тези сенатори. Стараят се да спечелят и войниците. Да речем, легат Гней Помпилий. Умее. Той не е ли роднина на Авиола?
— Да, мой драги — каза Сенека напрегнато и си помисли: нова жертва? Отново кръв?
— Отзовах го от Хиспания — подхвърли Тиберий и повтори замислено: — Много власт имат тези опозиционери… — И млъкна.
Сенека изведнъж разбра принципа и последиците от вечната схватка: император — сенат.
Сенатът се страхува от императора, императорът — от сенаторите.
Когато обикновеният човек се страхува — той се крие, заравя глава в пясъка като щраус или маскира страха си с грубост: проклина, кара се, ругае. Но когато императорът се бои — изскача опакото на неговия страх: нечовешката жестокост. И потича кръв.
Ах, да можеше да надникне в душата на Тиберий! Колко ли жестокост, но и колко страх и мъка би видял в нея! Нещастен човек е този владетел на света! Той дори не би могъл смело да умре. Тревогата у Сенека се разпиля. Притеснението — също. Силата на духа му отново го поставяше над императора.
— Аз съм лош владетел, нали? — избухна Тиберий.
— По-скоро нещастен — отговори Сенека вече смело. — Владетелят би трябвало да бъде обичан, за да бъде щастлив. Трябва да бъде обкръжен от приятели, трябва да има много приятели, не бива да страни от хората, да се усамотява. Да обича другите, както самия себе си…