— Какво ми се лее, какво? — извика Авиола. — Само грижи. Какво да правя с робите, когато в оръжейните няма работа? Какво да правя с оръжието, което никой не го купува? Защо сключваме страхлив мир с тези варвари — партите? Защо не се разправим веднъж за винаги с тях? Да въоръжим, както се полага, войската и — срещу тях!
Мълчаливият Даркон се обади:
— Резервите от роби вече намаляват. След падането на Тиберий аз искам монопола за търговията с роби в цялата империя. Но преди всичко ми е нужна млада стока от Хиспания…
Вилан протегна ръка към него:
— Даркон, заеми ми двадесет милиона сестерции за медните рудници и ще ти дам даром две хиляди хиспански роби. Ще ти избера най-доброто…
— Заставете я да млъкне тази змия изсъска Авиола.
— Ти си змия — озъби се Вилан. — Мен Тиберий ме разори. А на тебе ти помогна. Ти забогатя от лихвите, които тайно получаваш…
— Нищожество! Негодник! — хриптеше Авиола, нахвърляйки се върху Вилан.
Сервий ги разтърва и се опита да разреши спора. Припомни им с красиви слова за римския народ и републиката.
Луций, разтворил широко очи, слушаше скандала, който нажежаваше до бяло страстта по златото. Той отдавна познаваше тези благородни мъже, но едва сега разбра, че всъщност не ги е познавал. Вилан, самотникът, се въртеше около вира с мрежа, говореше с рибите и ги убеждаваше сами да се уловят. Пизон, човек фин и образован, трупаше гръцки мрамор. Даркон, търговец на човешко месо, най-много от всичко обичаше чистокръвните коне. И Луций смяташе, че това са строги владетели с изтънчени интереси на римляни. Но днес виждаше само алчни уста, готови един друг да си прегризат гръкляните. Станаха му противни, но не по-малко противен се чувствуваше и самият той. С какво е по-добър от тях? С една и съща ръка се кълне и на републиката, и на императора…
Сервий слушаше скандала намръщен. Ето ги римските патриоти! Борците за република! Размениха си погледи с Улпий, чийто изтъкнал костелив нос, подобен на птичи клюн, бе станал лилав от гняв и отвращение. Улпий се изправи, прекъсна скандала с величествен жест и заговори. Заговори цветисто за отечеството, за сената и римския народ, за старите римски добродетели. Те го слушаха и учудени си казваха, че тяхната печалба е всъщност печалба и за отечеството и кому са нужни тези пищни и изтъркани слова?
Сервий обясни още веднъж задачите. След това поиска неограничена власт, за да може в подходящия момент да даде сигнал за покушението на Капри и обсадата на ключовите позиции в Рим. На края пред най-стария между тях, Улпий, към когото целият сенат и народът се отнасяха с голямо уважение заради честността на рода му всички тържествено положиха клетва за тайна и вярност. Закле се и Луций.
Разотиваха се внимателно, един по един.
Останаха бъдещите роднини — баща и син Курион и Авиола, бъдещият тъст на Луций. Авиола отдавна очакваше подходящ момент, за да му натрие носа за измяната към Торквата. Не искаше да говори за това пред другите. Сега моментът беше удобен.
— И ти ли се закле във вярност пред Улпий — обърна се той изведнъж към Луций.
— Разбира се — отговори Луций.
— Макар че — сгоден за дъщерята на републиканец — тичаш подир дъщерята на Макрон!
Ударът засегна повече Сервий, отколкото Луций, Старият Курион тихо попита:
— Какво говориш, Авиола?
— Да, драги Сервий. Моите хора са го видели вече няколко пъти да влиза и излиза от вилата на Есквилин. Винаги се е криел в тъмното покрай стените, тайно като крадец…
Сервий пристъпи към сина си. Веднага схвана, че Авиола говори истината. Искаше да удари Луций през лицето, но ръката му увисна неподвижно, като вкаменена. Дишаше тежко, студена пот изби по челото му.
Какъв позор! Неговият син! Единственият му син! Последният Курион. Продължителят на републиканския род. Той гледаше Луций с помръкнали очи. Това бяха най-ужасните мигове в живота му. Неговият син ли е това? Страшно съмнение раздираше душата му: „С кого е той? Все още ли е мой, все още ли е наш?“ Сервий почувствува такъв силен прилив на кръв в главата си, че се свлече в креслото.
Луций гледаше баща си, рухнал от мъка. Стоеше пред него засрамен, изобличен. Сърцето му се разкъсваше на две: ще служи на републиката! Не може да предаде баща си. Но също така не може, не иска да се откаже от Валерия. Вчера той прекара цяла нощ при нея на Есквилин. Спомни ли си за тази нощ, и сега усеща тръпки по тялото си. Как умее да разпалва тя страстта с движения, докосвания, слова, целувки, хиляди ласки… Луций дори не помни, че е бил оскърбен от властолюбието на Валерия. Желае тази жена, желае тази нейна сладка и хищна любов…