— И, значи, вашето спокойствие никой не го охранява? И всеки крадец тук може да си прави, каквото поиска?!
— Я ти, брадатият, не дрънкай толкова! Какво ни засягат нас крадците? И с вигилите не обичаме да си бъркаме шапките. Ясно ли ти е? А пък за твоите жалби хич не ни е еня. Нека ти помага оная там, твоята Изида! Ха-ха!
— Значи, законът в този край пет пари не чини?
— Е, тука улучи! Ха-ха-ха! Пет пари не чини!
Мъжът се усмихна широко и изведнъж заговори на безупречен латински:
— Благодаря ти за това съобщение, остийски народе, а пък ти благодари за своя бистър ум на тази чиста вода, която кръчмарят ти налива щедро във виното. Значи, теренът е чист и аз мога да ви се представя.
Той захвърли наметалото си, махна брадата си и се разсмя пред смаяните от изненада рибари.
— О, богове, ами че това е Фабий Скавър! Фабий! Фабий!
— Ах ти, безделнико неден! Лисицо комедиантска! Пак се хванахме на въдицата! Откъде се взе тук?
Междувременно изпод купа парцали се появи Квирина. Посрещнаха я със залп от смях. И отново всички се обърнаха към Фабий:
— Говори се, че здравата си я оплескал в Рим, така ли е? И сега се криеш от доносниците, а? Я му обърни, братле, една каничка напук на всичко! Кръчмарке! Вино! Риба! Маслини! Дай вино за нашия шегаджия и за нашата Квирина! Разказвай, да му се не видяло, разказвай! Оставете го да се нахрани. Боговете само знаят къде се е крил, сигурно е гладен! Яж! Пий! Говори!
Устата на Фабий здравата заработиха. Е, сладка работа е яденето! Чак ушите ти пращят! Само че мъжете са нетърпеливи, искат да узнаят как и що е станало.
Октав Глупака зяпа ококорено двойката: я гледай, рибата се хвана на въдицата! О, Юпитер Гръмовержец, сега ще става, каквото ще става!
— Хайде разказвай, какво си играл в Рим, че те гонят като бясно куче? Разказвай, разказвай!
Фабий лукаво се усмихна — най-напред на Квирина, после на рибарите.
— Трудно е за разказване, приятели. Ама ако ме оставите да си доям рибата и да я полея с вино, ще ви го изиграя. Искате ли?
— Е, това е мъжка приказка, приятелче! Изиграй ни го… Ама… чакай! Как така ще ни го изиграеш? Сам ли? Колко души го играхте в Рим?
— Около двайсет.
— А тук сам ли ще играеш?
— Ами да изпратя ли да извикат останалите деветнайсет от Рим?
Разсмяха се. Чувате ли го, сам ще играе!
— Я да видим! Почвай! А ти, момиче, събирай парсата. Поостанал ни е някой и друг сестерций. Хайде, Фабий, почвай!
Рибарите преместиха пейките, изтикаха настрана масите, настаниха се в кръг, за да има къде да се играе. Кръчмарката стоеше на вратата на кухнята, скръстила костеливи ръце върху хлътналия си корем. Кръчмарят поправяше факлите, мушнати в стената, та да светят по-добре.
Фабий допи на един дъх каничката, избърса, уста с опакото на ръката и постави посред „сцената“ малка маса.
Възцари се тишина. Само Семпер Глупака, страшно ядосан, наруши тишината, обръщайки се към кръчмарката:
— Дай тук вино, караконджул такъв! Веднага!
— Шшшт! Млък, Глупако!
Фабий вдигна ръце:
— Благородни граждани, добре дошли на тази комедия! Многочислената артистична трупа на Фабий Скавър ще ви представи комедията, наречена „Бездънните нощви“. Е, драги мои, забавлявайте се!
Аплодираха предварително — о, страшно сме любопитни как ще играе тази „многочислена трупа“.
Фабий пристъпи към сцената. Квирина му подаде дълбока медна чиния и пръчка. Той постави чинията на главата си, пръчката взе в ръка. Обърна се с лице към публиката. Смях:
— Гледай го, войник! Каква сериозна муцуна! Да се пукнеш от смях! Ха-ха-ха!
Квирина седна в ъгъла на кръчмата и го гледаше. Войникът заговори. Това гласът на Фабий ли е? Но! Гласът е писклив, рязък, строг:
— Дявол ви взел, не се блъскайте така, граждани! Който има тесер — веднага на мястото си! Който няма — марш навън! В театър се намираме — ред е нужно тук! Това ви казвам аз, преторианският центурион Тард!
Фабий направи с труд няколко крачки от стената към средата на кръчмата, блъскайки с ръце невидимата тълпа, самият той блъскан от нея; проправяше си път с лакти, заканваше се, викаше и сипеше цветисти ругатни. После въздъхна облекчено, изтри си потта, приповдигайки шлема, и седна на масичката.
— Пфуй! Това не са хора. Блъскат се като говеда в обор. Не уважават служебното лице. Но аз ще ви дам да се разберете, негодяи! Тук аз съм представител на властта! — Погледна в далечината, сякаш към сцената. — Можеха вече да започнат. Хайде бе, мръсни комедианти, размърдайте се!
Кръчмата ехти от смях. Чудо центурион — с продупчена паница на кратуната и с тояга! Ясно е, че Фабий си има често работа с тези униформени особи. И зъбите им знае.