Очарователна жена бе Ения, съпругата на великия Макрон, очарователна — от къдрите на лъскавата си черна коса, та чак до розовите пръсти с лакирани нокти и гръцките си сандали. Тя се съблече, за да сложи тържествената одежда по случай вечерята у Калигула. Сама се преобличаше пред мъжа си. Често правеше това, защото знаеше, че му доставя удоволствие. Той седеше, оглеждаше пълните й гърди, после изведнъж скачаше и я поваляше на леглото. И днес стана така.
Уморен от любовната игра и порядъчното количество вино, съпругът я гледаше вече спокойно. Разгърна тъмносинята завеса, която отделяше кубикулума на жена му от прекрасния атриум. Между стволовете на коринтските колони се виждаха наредените край стените статуи.
— Я виж, момиче, в какво общество се намираме! Чудо, а? Тука са и Марий, и Сула, и Юлий Цезар, и Август, и Тиберий!
— Спусни завесата, хладно ми е. Гола съм. Какво те интересуват сега тези статуи?
— Ами… нямаме тука Калигула — отговори той, като спускаше завесата.
— Не избързвай, Невий — каза Ения, пробвайки кой цвят муселин ще й стои най-добре.
— Трябва да изпреварваме събитията, иначе те ще ни изпреварят.
— Какво? — повдигна тя очи. — Толкова ли скоро ще стане император?
— Скоро? По-бързо и от скоро, момиче!
Тя улови в пресипналия глас на мъжа си известна угриженост. Знаеше много добре неговото намерение: да не ламти безразсъдно като Сеян за императорския пурпур, а да си опитоми младия император, да си го хване за ръчичка и да си го командува, както намери за добре. Да властвува без титла и без грижите на владетеля. Тя одобряваше плана на мъжа си.
Но Макрон виждаше и опакото на тази работа: Калигула е от друго тесто, не е като стария император. Калигула е ветропоказател. Върти се на всички страни, пълен е с капризи. Днес е един, утре — друг. Тези негови внезапни и променливи настроения могат да бъдат страшно опасни и никой не може навреме да ги отгатне — освен една жена. Собствена жена, на която мъжът след любенето доверява всичко, жена, която — нещо повече, — ако е хитра, би могла да изтръгне от него и най-потайните му замисли.
Макрон знаеше, че Ения се харесва на принца. Видеше ли я — с очи я изпиваше. Когато стане император, просто ще си я вземе, а него, Макрон, ще го натири някъде накрай света. Например в Египет. А може и на оня свят. Това вече не е добре. Но събитията могат да се изпреварят: ако сам сложи жена си в леглото на Калигула — с един куршум ще удари два заека. Ще се предпази от изгнание и ще знае всичко, което се ражда в шилестата кратуна на господаря на света. Но как да й каже това? Макрон се колебаеше, малко се боеше да започне този разговор.
И произнесе на глас своето заключение:
— Трябва да му надникнем в главата… ама, гръм да ме удари, как да стане тая работа, жено?
— Такъв тщеславен глупак не е трудно да се надхитри — усмихна се Ения. — Една ловка жена ще се справи с това. И ще го поведе за носа, както, си иска.
Макрон скочи. „О, богове, мъдри момчета, как чудесно й подсказахте това! Вие ми наляхте вода във воденицата!“ Той я сграбчи с лапи за раменете.
— Ти можеш ли да свършиш тая работа? О, това е идея, Ения! Венера да ти позлати муцунката!
Ения ококори очи срещу мъжа си:
— Какво говориш, Невий?
Той продължаваше да играе като опитен артист, като изкусен хистрион, — превиваше се от смях, ликуваше от нейната досетливост, сякаш самата Ения му бе подхвърлила тази чудесна идея.
— О, само ти можеш да направиш това, момиче! Ти така ще го хванеш на въдицата…
— Невий! — произнесе тя злобно, размахвайки белоснежната, извезана със злато палла. — Не си прави глупави шеги!
— Какви шеги, яребичке! Ти си толкова хубава, че очите на човек могат да му изхвръкнат! Калигула така те зяпа, щом те види, че започва да пъхти като ковашки мех. Ти мене ме оплете, та този ли страхопъзльо!
Ения почувствува, че Макрон не се шегува и се обиди.
— И ти би ме дал в лапите на този урод с голяма глава? На това лигаво нищожество?
Макрон продължаваше да излага своите планове:
— Мисля, че страшно ще ти прилича пурпурното наметало…
Тя се развика като ранена:
— Ти искаш да се отървеш от мен, мизернико! Да ме продадеш като добиче! Ти, дебелако! — продължаваше тя гневно да крещи и Макрон разбра, че шеговитият тон вече не върви. И подхвана сериозно:
— Не се прави на глупава, Ения, а ме изслушай. Това не е шега. Ако си малко по-умна, можеш да направиш и за двама ни голямо нещо. Ти ще бъдеш императрица… — Той нарочно замълча и зачака.
Ако Макрон е мизерник, то и Ения не пада по-долу от него, тъй като оскърблението й изведнъж се изпари при думата императрица. А Макрон ковеше желязото, докато е топло.