— Глупачко моя, мислиш, че после аз няма да тичам всяка нощ при тебе на Палатин?
Ения се размечта, дори се поусмихна. Хитрият Макрон усети промяната в настроението на жена си:
— Ще получиш вила, каквато никой друг няма в Рим.
— По-красива от тази на Валерия? — изплъзна се от устата на Ения.
— Сто пъти по-красива. Та и ти си по-хубава от нея.
Тя го погледна подозрително и Макрон бързо добави:
— Честна дума ти казвам — така е… само си за императрица! — И се приближи до нея: — Ако си умна, този идиот ще ти уреди всичко писмено, преди да му легнеш.
Каква съблазън, но и какъв срам за нейната благородна гордост: собственият й мъж я натиква в ръцете на този изрод с кльощави крака и голямо шкембе!
Ения отново се развика — грубо, както Макрон правеше това:
— Нищожество! Говедар! Сводник проклет…
Той й запуши устата с насилствена целувка. Ения го удряше с юмруци, хапеше го по устните, бранеше се от целувките му.
Зад паравана се разнесе метален звън.
— Престани — каза Макрон на Ения и изрева: — Кой е там?
Чу се гласът на номенклатора:
— Благородният сенатор Хатерий Агрипа моли да го приемеш, господарю, по неотложна работа.
— Нека почака. Сега ще дойда — викна Макрон. После се наведе над жена си и ласкаво я плесна:
— Помисли си, жено. Щом се оправя с този дебелак — идвам за отговор, императрице!
В таблина, чиито зелени завеси припомняха на Макрон кампанските пасища, той прие сенатора. Двойната брада на Агрипа трепереше, когато нахлу забързано, за да докаже неотложността на посещението си. Макрон седеше, не стана. Покани госта в креслото. Хатерий се поклони за четвърти път, доколкото това му позволяваше дебелината, и приседна на края на креслото. Зад Макрон стоеше бронзовата, статуя на Тиберий. Красивото му лице изглеждаше младо, нестареещо. Хатерий обърна към статуята воднистите си очи с благоговение.
— Моята любов и преданост към нашия…
— … скъп император е всеизвестна — прекъсна префектът нетактично думите му. — Да, знам. По същество, драги ми. Нямам време.
— Да, мой благородни. Аз… — заговори на пресекулки Хатерий — воден от чувството на преданост… удаде ми се… тоест случайно узнах… о, богове, какво унижение… прости ми, че така объркано…
— Вярно, че е объркано. Само плещиш, Хатерий. Кого си дошъл да предадеш?
— Аз да предам?! — дръпна се обидено дебелият сенатор. — Интересите на родината и преди всичко грижата за живота на императора ме заставят…
— Кого предаваш? — изръмжа Макрон.
Хатерий изправи гръб в креслото, поклони се за пети път и гласът му прозвуча с тържествена нотка:
— Сервий Геминий Курион. Подготвя заговор срещу императора.
И млъкна. Макрон притвори очи под рошавите си вежди. Той бе ядосан на Хатерий, загдето прекъсна разговора му с Ения в момента, в който тя вече почти бе склонна да се подчини на плана му. Но донос за Курион — това е голямо нещо! Макрон чудесно помнеше как Тиберий го насоли за Арунций. А впрочем… не е ли по-умно да остави развързани ръцете на затворниците, та старият… Не, не. В такъв случай най-добре е да разчиташ само на себе си. Курион! И неговите метежнически приятели Улпий, Пизон… Редно ли е тъкмо сега да бръкне в гнездото на осите? Защо в такъв решителен момент да насъсква Курионовите привърженици срещу себе си?
Макрон обмисля въпроса бавно, но основно. И решава: ще нареди да следят Сервий Курион и неговите приятели, за да знае всяка тяхна крачка. А по-нататък винаги е възможно или да вземе бързи мерки, или обратното — да протака разследването безкрай, според положението. Човекът, който има власт, прилага законите, ръководен от личните си интереси.
Макрон стрелна с очи Хатерий. И хладно попита:
— Доказателства?
Очите на Хатерий, потънали в тлъстина, замигаха уплашено. Какво е това? Всемогъщият императорски наместник не прие неговия донос както друг път! Винаги е бил властен, груб и невъзпитан, но при всеки донос очите му светваха, понякога дори потриваше ръце. Днес остана безразличен. „Сбърках ли? Дали в края на краищата няма да навредя на себе си? Дали няма нещо вярно в тези шушукания, че Луций Курион и неговата дъщеря… Да, но думите назад не може да си вземе. Станалото е станало. Да отида при императора? Излишно. Няма да ме приеме. Бил съм му противен. Освен това този селяк няма да ме пусне при него.“
Той започна тихо:
— Моят освободен роб…
Макрон го прекъсна присмехулно:
— Персий, твоят редовен свидетел, нали?
— Да — продължаваше неуверено Хатерий, — чул от роба на Сервий за някакви тайни събрания на неколцина сенатори у Курион…