Що за шум е това? Това е той. Това са неговите стъпки. Ения освободи робините.
Макрон дръпна завесите и се втурна в спалнята. Сграбчи Ения през кръста:
— Още тази вечер трябва да започнеш с Калигула. Е, разбра ли колко е важна тази работа за нас?
Ения мълчеше. Той я погледна и продължи разпалено:
— Днес направо взимаш акъла, момиче, честна дума! Прическа, рокля, украшения — същинска Клеопатра! А той е луд по всичко египетско. Луд ще полудее и по тебе — сигурна работа! Е, какво, съгласна ли си, императрице!?
— Твоята воля е и моя воля — изрече с престорена покорност Ения, загледана през рамото му към позлатените квадрати на мраморния таван.
Макрон радостно я целуна:
— Браво на тебе, Ения! — И добави шеговито: — Искаш ли да ти купя Египет заедно с всичките му покойни фараони? Всичко, каквото ти се прииска, ще получиш. Само добре внимавай какво прави този хитрец! В кревата трябва да измъкнеш от него и най-потайните му мисли, за да мога навреме да му разваля играта!
Той зърна сълзи по ресниците й.
— Е, нищо, нищо няма, момичето ми. Голяма работа. Ще потърпиш малко. А като ти дойде до гуша този изрод, ще ми кажеш. Дори и на Палатин му се намира на всичко колая!
32
Огромен глиган с щръкнали от муцуната зъби, великолепен като ориенталско божество, се появи в триклиниума, носен от етиопци великани. Препечената до кафяво кожа бе още топла и мазнината, която се стичаше от нея върху също така огромен сребърен поднос, издаваше приятна миризма и гъделичкаше ноздрите. Върху зурлата на глигана се полюляваше златно кръгче с цифрата XXX, означаващо тридесетото, блюдо на угощението.
Гостите се стъписаха. Тиберий бе издал заповед, с която забраняваше да се поднася цял глиган на пиршествата, какъвто бе обичаят в края на републиката, и смяташе, че половин глиган не е по-малко вкусен, отколкото цял. А сега Калигула публично нарушаваше императорската заповед. Защо прави това? Как се осмелява? Какво ще стане, когато императорът научи? Или императорът наистина е пак болен и няма да научи какво става в Рим? Виждайки животното, Макрон се разсмя и заръкопляска. Подир него — всички останали. Ръкопляскаха двамата консули Гней Ацероний и Гай Петроний Понти, сенаторите, конниците и най-висшите римски чиновници.
Калигула наблюдаваше всичко това от своята лежанка, галеше крака на сестра си Друзила и приемаше аплодисментите с благосклонна усмивка. Той преустанови възторга с едно движение на десницата си и каза, като отново протегна ръка към прасеца на сестра си:
— На мен, императорския внук, се полага пръв да съблюдавам заповедите на дядо ми. Но аз си позволявам правото да наруша заповедта на императора, тъй като моят мъдър и пестелив дядо преценява глигана от гледище на своята възраст, за която вече не е позволено такава тлъста храна. За него може би и четвъртината от това вкусно животно би била вредна. Същото е и с игрите в цирка и на арената, от които Рим така дълго и несправедливо е лишен. Ще се опитам и по двата въпроса да уговоря императора.
Аплодисментите бяха толкова гръмки, че всичко наоколо се разтресе. Гостите разбраха: Калигула иска да спечели и нас, и целия Рим. Бъдещият император си създава популярност. Но приятно им стана от това, което чуха. Той обещаваше интересен живот.
Угощения в императорския дворец се устройваха рядко. Все по-рядко и по-рядко. А от момента, в който Тиберий преди единадесет години напусна Рим, преселвайки се на далечния остров, изобщо не бяха устройвани. Най-после наследникът на трона обновява старата традиция на Палатин!
Междувременно готвачът бе разрязал търбуха на глигана, откъдето се изсипаха огромно количество салами, кървавици и охлюви, и миризмата на лакомствата се възнасяше към отворения покрив на триклиниума. Там, по ръба на стряхата, седяха роби, от огромни мрежи ръсеха в залата розови листенца и жадно поглъщаха миризмата на печено, каквото никога не бяха яли до насита.
Освен Даркон и Вилан тук се намираха всички останали съмишленици на Сервий. Старият Курион лежеше редом с Авиола, притваряше очи, сякаш от умора, и внимателно наблюдаваше Калигула, който се тъпчеше с пастет. Друзила се смееше, като гледаше какви огромни хапки поглъща. Мушкаше в ръцете му кристална чаша с родоско вино, отпивайки предварително, от него, за да не се страхува. Той й благодареше с изтънчени слова.
Калигула пиеше заради удоволствието от пиенето. Авиола пиеше, за да притъпи в себе си безпокойствието и страха. Единственият, който се преструваше, че пие, а само допираше чаша до устните си, бе Сенека, полегнал край любимеца на Калигула — артиста Мнестер.