Калигула бе наредил една от лежанките до него да бъде за Луций и Валерия. И двамата бяха изненадани. Валерия тържествуваше. Тя си помисли: „Нека види целият свят — а гостите у Калигула са наистина целият свят, — че Луций и аз… Нека се запечати нашият съюз пред очите на всички. Така вече не ще може да ми се изплъзне…“
Но Луций избягваше Валерия. Противна му е жената, която лежи до него. Стотици ръце са я прегръщали, от всяка прегръдка по нея е останала някаква мръсотия. Засегнатото честолюбие се бори у него със страстния, му копнеж.
Валерия днес е прекрасна. Косите й, събрани в гръцки кок, са като ален метал, който изглеждаше ефирен от виолетовия прашец. Върху лицето й — леко отметнат воал от тюл. Под сянката на дългите ресници — очи като бадеми. Цветът им се мени както морето. Тънка зелена кашмирена палла на меки дипли, прихваната върху дясното рамо от златна фибула с голям рубин. Лявото рамо е голо, кожата на ръката розовее. Наметалото от нежен жълтеникав бисос, обточено със злато, е захвърлено върху лежанката. Паллата се е плъзнала по крака, разкривайки примамливо прасеца и част от бедрото. Съвършените линии на заоблената й фигура предизвикват.
Валерия огледа залата. Мъжете я събличат с очи. Полуголото тяло е по-възбуждащо от голото. Страстното желание си доизвайва това, което не се вижда. Тежките клепки на Валерия ту се притварят, ту се повдигат. Погледът й е ту тъжно замечтан, ту пламтящ като поглед на хищник. „Да, всеки един от тези би ми дал веднага сандък злато, ако го прегърна. Дали и Луций вижда това?“
Тя закри с прозрачния тюлов воал пламтящите си очи. Но устните й са открити и аленеят. От косите й лъха горчиво-сладък мирис. Така миришат смъртоносните отрови.
Изящното й бедро се притиска до крака на Луций. Пари. Жената се разтапя от сладострастие. Но нейното желание е пропито от ново чувство. Тя иска да признае на любимия си това ново чувство, което я събужда за съвсем различен живот от този, който е водела досега.
Валерия се обърна към Луций; стори й се, че мислите му са някъде далече, сякаш не присъствуваше тук; тя понечи да го помилва, но щом го докосна, Луций протегна ръка към чашата. Нарочно си отдръпна ръката.
Нарочно си отдръпна ръката…
Нейната длан се вцепени във въздуха, зениците й се свиха… Ах, така ли! Сенаторският син се срамува от бившата робиня. Тя наблюдава любимия си изпод притворените клепки. Ах, как тези негови горди, безсрамно горди устни с надменни гънки около тях издълбават пропаст между двамата! Гордост се сблъсква с гордост, макар и да изгаряха от копнеж един към друг.
Срещна погледа му. Луций мълчеше, отпиваше бавно от чашата. Усмихна й се. Проклета усмивка. И толкова надменна, че тя гневно впи нокти в златната гривна на ръката си. По-добре да беше я ударил. Валерия се отдръпна от него и зениците й засвяткаха. От свирепия израз на отмъстителната злоба лицето й стана грубо. Тя предизвикателно огледа залата. Обзе я див инстинкт за мъст.
Триклиниумът гъмжи от разговори, робите изнасят остатъците храна. Розовите листенца падат в полупразните чаши.
С твърда стъпка влязоха млади нубийци, понесли големи сребърни амфори, чиито гърла са запечатани с цимент. Те ги отвориха и започнаха да наливат тежко, смесено с подправки кантаберско вино.
Кантаберското вино мирише на канела и бързо замайва главата.
Върху подиума танцува египетска робиня — полудете, полужена, около голото й тяло се е увила огромна змия. От омайната музика на флейтите босите крака отмаляват. Смуглото тяло се извива под монотонния ритъм. Пред гушата на момичето се олюлява съскащата глава на влечугото. Благородните римляни се оживиха. Видът на гола жена вече не е в състояние да разсее скуката у хора, които са преситени от блудства. Но представата, че змията ще ухапе момичето, което с всички сили отблъсква главата й, освежава притъпените им сетива. Жестокото зрелище дразни. Дъждът от розови листенца престана. Всички очакват да бликне сред писък кръвта. Гукането на момичето, което полека преминава в пеене, предизвиква приятни тръпки по телата на присъствуващите. Борбата на момичето със змията е наслада за преситените. Най-после музиката стихва и енергичните ръце на египтянката извиват главата на противното животно. Момичето тежко диша. Двадесет гласа едновременно искат танцьорката.
Калигула със смях извиква като на търг:
— Кой ще даде повече? Хиляда сестерции като начало. Хиляда и двеста за втори път…
Хатерий спечели танцьорката срещу десет хиляди. Принцът прие без смущение торбичката злато от Хатерий и я хвърли в скута на Друзила.
— За мен ли е? — попита принцесата.