— За теб, за теб, моя най-мила. — Той повдигна главата й и я целуна по бялата гуша. А на Луций, който седеше наблизо, каза: — Каква красива гушка, Луций, нали? Но поискам ли — мога да я прережа…
Друзила равнодушно се усмихна. Луций изтръпна. Калигула се обърна към сестра си:
— Ти нали си ме знаеш; миличка… — и започна да я целува по рамото, загледан в египетската прическа на Ения.
Луций наблюдаваше Калигула. Бе чувал, че принцът е жесток и извратен. Но го оправдаваше. Шест години омразният старик го е държал като затворник на Капри. Как да не се разбунтува! Та той трябва да намери някакъв отдушник от всичко това — млад е, има право да живее. Скоро ще стане император. Какъв ли император ще бъде? Син е на Германик. Колко много би могъл да даде на Рим, ако тръгне по стъпките на баща си! „А мене какво ли ме очаква? Дали приятелството му, или…“
В този миг Калигула забеляза втренчения поглед на Луций. Луций, сякаш уловен на местопрестъплението, почервеня и притвори очи.
Калигула нареди да му напълнят чашата. Подаде я на сестра си да опита виното и се изправи. Вдигна чашата с многозначителен жест, като продължаваше да гледа Луций. В триклиниума настъпи напрегната тишина. Старото сърце на Сервий туптеше уплашено.
— Аз искам тук, пред вас, да се чукна с мъжа, който е достоен да се нарича син на Рим. С очите си видях тази сутрин на Марсово поле колко го обичат войниците му, които е предвождал в победоносни битки. Искам да пия със своя верен приятел Луций Геминий Курион.
Луций, пламнал от смущение и блаженство, скочи, грабна чашата си и пристъпи към принца. Кристалът звънна.
— За славата на Рим и за твоята, Луций Курион!
— За твоето величие, Гай Цезар!
Обърнаха чашите нагоре с дъното. Калигула прегърна и целуна Луций. Триклиниумът се разтърси от ликуващи възгласи. Макрон поздрави Луций. Сенека гледаше изпитателно Луций. Сервий беше блед, мускулите на лицето му нервно потрепваха. „Какъв позор за моя син!“ Но изведнъж го споходи ужасна мисъл: а не е ли това примка? Той изпрати предупреждаващ поглед към сина си. Опияненият Луций не му обърна внимание.
Сервий разсеяно се обърна към Авиола:
— Защо ни измъчва така Калигула? Защо не ни каже какво става с Тиберий?
— Защо… защо… защо не… не каже? — повтаряше Авиола като ехо.
Калигула не каза нищо. Неговият буен, несвързан смях стържеше над шепота (дали той сам не пръсна този шепот?), който се носеше из залата и проникваше във всички уши: старият император ще угасне всеки момент. След неговото двадесет и три годишно царуване започва велика ера в историята на Рим!
Нашепваната вест стига до ушите и на Сервий. Той се разтреперва. Трябва да знае истината, времето не чака. И се обърна към Калигула:
— Ще ми позволиш ли, Гай Цезар, един въпрос?
Залата изведнъж стихна, принцът благосклонно кимна към бащата на Луций.
— Дочух вест, на която не искам да вярвам… Императорът бил тежко болен… Лекарите се опасявали… — Той умишлено не довърши.
Калигула погледна за миг Макрон, после нагоре, вдигна ръце и гласът му прозвуча с болка:
— Разчитам на милостта на Ескулап, която винаги е съпровождала императора…
Трясъкът на кристалната чаша на Улпий наруши мъртвата тишина.
Да, всичко е ясно. Върху бледото лице на Сервий изби студена пот. Ако императорът умре, преди републиканците да обсадят най-важните държавни сгради, вземе ли в ръцете си властта Калигула, преди да бъде провъзгласена републиката — то всички надежди ще рухнат. Досега успяха да запазят в тайна заговора. Но настъпва решителният момент: последният удар. Още тази нощ трябва да се почне! Пренестинска гадателко, кажи: ще успее ли нашето дело?
Хатерий Агрипа вижда всичко иначе. Веселият, безгрижен Калигула ще бъде друг господар, различен от мизантропа Тиберий. Друг ще бъде и животът в Рим. Младият император няма да пречи на предприемчивите сенатори, както правеше старият. Но сигурно ли е това?
Калигула гледаше примижал към Макрон. Те двамата знаеха много повече. Те също биха били неуверени и уплашени, ако не знаеха, че императорът, макар и болен, има намерение в близките дни да се върне в Рим. И те двамата, принцът и Макрон, трябва да бързат. Трябва да действуват бързо, за да не се стигне до безредици в момента, в който старецът угасне. Калигула се изправи и плъзна поглед по триклиниума:
— Правя възлияние за Юпитер Капитолийски и пия за бързото оздравяване на нашия любим император!
Чашите звъннаха.
Едни роби тичешком разнасяха нови ястия; други наливаха андалуско, черно като нощта вино и пируващите мигновено изпразваха чашите; трети така ловко спускаха от стряхата алабастрови яйца, окачени на златни нишки и напълнени с капуански благовонии или нард, че гостите трябваше само да протегнат ръце към тях. Робини в прозрачен муселин се движеха между масите, разпръскваха арабски аромати и палеха в бронзови купички тамян. Това бе много уместно, защото въздухът в триклиниума подир четиридесетото блюдо бе станал трудно поносим.