Ще каже на Нигрин: „Изпълни заповедта“ и тези две думи ще завъртят колелото на съдбата. Двамата Клавдиевци ще загинат, а с тях и империята.
„С нея ще загине и моята мечта. Републиката е мащеха за героите. Тя дава предимство на възрастта, за слугите, опита. Не раздава лесно златни венци. Не провъзгласява военния трибун за легат. Не доверява на младите хора да командуват войската, не им предоставя възможност да спечелят битка или война и да се върнат с триумф в Рим…
Императорът е всевластен, поиска ли някого да издигне. Легат. Командуващ армия. Победител и триумфатор. Всичко това може да направи императорът. Тиберий вече няма да раздава такива почести. А новият император, Калигула? «Имаш моята любов, Луций. Гай Цезар умее да цени верността на своите приятели!» И днес, на вечерята, пред лицето на целия властвуващ Рим: «Искам да се чукна със своя верен приятел!» Верен. Верен! Аз — на Гай, а той — на мен. И двамата — верни на своето отечество.“ Луций едва се държеше — така силно го угнетяваше тази пълна неяснота. И отникъде — никакво просветление. Наистина; той искаше да загине Тиберий, който застрашава живота на баща му, да загине деспотът, който мрази младостта и живота. Но Калигула искаше да спаси на всяка цена! Как да постъпи? Как да предпази принца, без да издаде това, което не бива да издава?
Сякаш в клещи бе стисната главата му, болката в слепоочията ставаше все по-силна. Ускори крачка, Курионовият син предаде заповедта на Нигрин. Взе шала и тръгна обратно.
Фигура, увита в тъмно наметало и с воал през лицето, му прегради пътя. Валерия вдигна мълчаливо воала. Даде му възможност да види в утринния сумрак най-напред красивото й строго лице. След това, полуотваряйки устни, показа бисерните си зъби в сияйна усмивка. Пристъпи съвсем близо. Лъхна го топлина и зашеметяващ аромат. Стана неспокоен. Стори му се, че вижда как в очите на жената пламват искри.
— Мой ли си? — прошепна тя страстно.
Той забави отговора си. В очите на жената засвяткаха мълнии. Обзе го страх от нейното отмъщение. Трябва да играе! Още малко да играе! Още няколко дена! После вече няма защо да се бои от нея.
— Твой. Само твой, моя любима!
Валерия се притисна до него с корема и бедрата си. И отново загуби разсъдъка си. Устата й бе гореща, чак изгаряше. Но тя се отдръпна и каза недоверчиво:
— Къде си ходил?
Показа й шала на баща си. Валерия се усмихна като човек, който знае повече, отколкото другият предполага.
— Отнеси шала на баща си… Аз се прибирам у дома…
— Но сега Калигула ще…
— … ще прави палячовщини, знам. За да отвлече вниманието на гостите от главното.
Луций опна тяло в тъмното, но нищо не каза.
Тя отново се приближи до него и прошепна съвсем отблизо:
— Не ставай глупав, Луций! Всичко е напразно. Калигула скоро ще бъде император. Съвсем скоро! И нищо не може да му попречи…
— Какво говориш, моя мила?
— По-скоро, отколкото вие мислите — с насмешка добави тя, — вие, заговорниците! И който се противопостави на това, ще бъде унищожен… Не се прави на толкова учуден. Нима не познаваш баща ми? — И страстно избухна: — Кога ще дойдеш?
Той започна да заеква:
— Ще дойда. Скоро ще дойда, само да…
Прекъсна го рязко, властно:
— Днес, час след залез-слънце, ще те чакам.
Бързите й стъпки отекнаха в скърцащия пясък. И Луций, загледан подпре й, скърцаше със зъби от гняв. После занесе шала на баща си.
— Много се забави — каза тихо и с укор Сервий.
— Всичко направих, както ти заповяда, татко — измъкна се от положението Луций. — Нигрин замина.
Сервий кимна и започна да говори за това какви ли изненади им готви божественият, всеобщият любимец Гай Цезар.
В прекрасния кубикулум на Калигула грееха дванадесет светилника. Ения лежеше гола до Калигула и учестено дишаше. Мъжът хъркаше. Цялото тяло я болеше от неговата животинска грубост. Зърна синкавите петна по ръцете и краката си. От изпохапаните й устни сълзеше кръв. Тя скърцаше със зъби от гняв и унижение. Но върху мраморната маса се белееше пергаментът с клетвата на Калигула, че ще я направи своя жена, щом се възкачи на трона. Значи, наистина ще стане императрица. Но с цената на какво си купува пурпурното наметало от този изверг! Макрон е грубиян, ала има чувство. Той е мъж. А това чудовище е безчувствено влечуго. Но все пак е господар на света. И щом Ения осъзна това — изтерзаното й тяло престана да я боли.
В главата й нахлуваха спомени — един през друг, като картинки в калейдоскоп. Детството в обеднялото патрицианско семейство, преминало в скромност и страх пред боговете и хората. Кандидатите за женитба, които избягваха девойката, защото нямаше нищо друго освен красотата и родовото си име. Докато дойде Макрон, първият мъж в империята след императора, два пъти по-възрастен от Ения. Неговата грубоватост й бе неприятна. Тя копнееше да слуша романтични слова на възхищение, но след време се примири и с този недодялан войник. Женитбата въведе и баща й, и нея във висшето общество. Той я обичаше посвоему. Печелеше злато, трупаше го, рискуваше с живота на другите, както някога бе рискувал и със своя в походите на Тиберий против панонските и германските племена, но не беше женкар. Само едно зло внесе в живота на Ения: Валерия, дъщеря си от първата жена, на години колкото Ения.