Ения ненавиждаше червенокосата красавица, която Макрон обграждаше с безкрайно внимание. Той искаше да възнагради дъщеря си за мъките, които бе изтърпяла, когато не се беше грижил за нея, и Ения ревнуваше. Тя завиждаше на Валерия и за това, че ще се омъжи за млад, красив патриций от най-знатен род.
Но сега Ения е любовница на бъдещия император. Тя е утрешната императрица. Та лежи пергаментът и клетвата. Сега тя има власт да попречи на нейния брак и на любовта й. Една дума само да изрече на този, и главата на Луций ще падне. Ения не иска да убива. Но би могла да направи така, че Луций, а и Валерия заедно с него да напуснат Рим. Да идат някъде далече. Може би и завинаги.
Ения добре видя на вечерята, че Луций не бе внимателен към Валерия. Забеляза как Валерия се стараеше да го привлече и не се съмняваше, че ще успее.
Ения лежи, вдигнала ръце над главата си. До нея хърка бъдещият император. Гледа огромното му ходило, сякаш прикачено към смешно тънкия прасец. Ако се пообърне — ще види повече. „О, опазили ме боговете!“ И това е предостатъчно, за да се погнуси. Ения премисля. Тя знае слабото място на този човек: тщеславието и страхливостта му, които са известни на целия Рим. В тази точка ако бие, ще стигне до целта.
Без да поглежда грамадата месо до себе си, Ения започна да буди Калигула. Той сърдито изръмжа насън. Мина доста време, докато успя с ласкателни думи да доведе Калигула до добро настроение. Тя предпочете да стане, за да не я докосва, и разхождайки се из спалнята гола под наметалото на дългите си коси, говореше: в голям празник е превърнал Гай — о, днес вече нейният любим Гай! — този делничен ден! Пиршеството било приказно! Как всички присъствуващи изразили любовта и предаността си към принца! Само Луций Курион… целият почервенял, когато срещнал погледа на Гай. Защо ли? Дали някога между двамата не е имало нещо?
Калигула подпря тежката си глава на ръката и наостри уши. Виж ти, каква умна жена! Като че ли наистина вижда в миналото. Сякаш знае за старата ненавист на Калигула към Луций.
— Аз разбирам, че ти не си забелязал това, мой най-скъпи. Ти си великодушен. Но разумно е да забелязваш и такива неща. Аз ще бъда твоите очи. Чувала съм, че Луций е много тщеславен. И парадът на шести легион показа това. Ако един ден Луций получи висока длъжност и неговото влияние се засили, той може да стане опасен за теб, carissime! Как да се предотврати това? Дори преданата ти жена не знае. Тя си мисли само за едно: ако Луций би бил някъде далече от Рим, тогава не би имало опасност за теб, мой божествени… не мислиш ли?
Предложението й се хареса на Калигула:
— Далече! Извън Рим… Но това не е нужно сега! Ще видим.
Той протегна ръка.
Ения се уплаши от нови нежности. Но за нейна радост Калигула търсеше чашата с вино. Тя напълни две. Направиха възлияние за Афродита. После кристалът звънна.
— Обичам умните жени — заяви принцът, пи, стана и извика робите.
В това време Ения скри пергамента, който й гарантираше пурпурното наметало на императрица.
„Дзум-м-м-м, дзум-м-м, дзум-м-м.“ Ударите на кедровите палки с медния гонг призоваваха гостите в триклиниума. Всички веднага се върнаха, незабравили, че сега наследникът ще демонстрира изкуството си. Залата скоро се напълни. Лежанката на Калигула бе празна. Ения прилегна до Макрон. Черните коси подчертаваха бледността на лицето й, оранжевият шал прикриваше синините по ръцете. Макрон се усмихваше. В усмивката му се долавяше удовлетворение… успял бе вече да мушне под туниката си Калигуловия пергамент. Ения гледаше гордо и властно. Но като забеляза, че Валерия я няма в залата, стана неспокойна. Луций бе сам на лежанката и изглеждаше уморен. Пиеше. „Любила се е с него — каза си Ения. — Отново го е спечелила. Ах, как триумфира тази разглезена «римска принцеса».“
Музиката свиреше по-силно, отколкото в началото на вечерта. Ароматите на нови блюда изпълниха триклиниума. Робите наливаха нови вина.