По заповед на Муций през всички входове нахлуха тълпи полуголи жени. Избрани момичета от римските лупанари: широки в хълбоците ориенталки с клеймо на професионални проститутки върху долната част на корема и жълто боядисани, разпилени по смуглите рамене коси, въртяха задници и с лъстиви пръсти възбуждаха мъжете. Сладострастно мъркане, безсрамни жестове, похотливи пози. Възпълните бедра на самките пробуждаха, апетита по това, което скриваха. Сред дъха на вино и пот двойките се събираха по лежанките, по масите и на пода.
Светилниците се люлеят, примижавайки с мазните си очи. От тавана вече не падат рози. Робите гледат изумено през отвора в триклиниума.
Една девойка съблича хитона си, залят с вино грижливо гледани ръце я опипват.
Мнестер и преторът се скараха. Заради стихове? Заради жена? Само боговете знаят! Те изтръгнаха от ръцете на менадите тирсовете и се бият с тях като с мечове. Счупиха ги. И продължиха с юмруци.
Макрон установи колко е часът и си тръгна.
Робите наблюдават картината на боя около пияните и спящите двойки. Разхвърляни венци, изпомачкани панделки, разрошени прически, разпилени перли върху мръсните маси, локви вино по пода.
Хатерий се нахвърли върху Антея като звяр. Вик на девойката в залата! Гневен вик на Ксеркс от покрива!
Робите се втурнаха в триклиниума. Те будят пияните и спящи сенатори, помагат им да вървят, отнасят ги към лектиките.
Ксеркс и другарите му едва вдигат дебелото тяло на Хатерий, който спеше върху Антея, притиснал я с цялата си тежест, след като я бе изнасилил. Освободената девойка избяга от залата. Ксеркс грабна бронзовия свещник, удари Хатерий през лицето и изчезна. Сенаторът се пробуди от болката.
— Какво, какво е това? Кой си позволява… — бръщолевеше дебелакът и бършеше кръвта от разранените си уста. — Зъбите ми! Кое куче… Ще заповядам да го разпънат…
— Благородни господарю, виното те удари — каза една робиня. — Ти падна и се удари о поставката на свещника. Ето, виждаш ли тука кръвта?
Главата на Хатерий отново клюмна. Заспа. Робите го изнесоха като мърша от триклиниума. Навън бе светъл ден.
33
Балб се готвеше да иде на работа. И сам си говореше. Та, значи, този комедиант е отново тук. Болка бе пронизала сърцето му, когато узна, че в Остия са арестували Фабий и са го отвели на Капри. Чак такова нещо той не искаше, да му се случи, макар и да би побъркал Квирина. Призованите на Капри се връщат. Не стигаше ли да го изпратят, да речем, някъде в Африка? Нека си прави там своите фокуси и премятания пред лъвовете и жирафите. А пък на — той се върнал! Както и да е. Ами Квирина? Сутринта долетя като буря:
— Чичо! Фабий се върна! Върна се при мен!
И хукна! Видя само малките й пети и черната опашка на косите.
Балб гледаше към вратата, през която тя изчезна. Е, виждаш ли, човече: край на мечтите ти, няма вече да я видиш тук. Пак ще ти се изплъзне с този щурак, който има повече късмет, отколкото ум в главата. Но какво да се прави! „Е, върви, момиче, върви, щом той ти е съдбата. Бъди щастлива с него. Твоята радост е и моя радост. Аз вече поумнях“ — каза си Балб. И като изпъчи птичата си гръд, тръгна, доволен от себе си.
Пътят му от Задтибрието към курията на Цезар минаваше през Големия форум. Народът се тълпеше пред рострите — спореха, шумяха, препираха се, викаха.
Балб скоро разбра причината.
„Acta diurna Populi Romani“ днес съобщила, че императорът Тиберий е сериозно болен.
Из града се пръснала мълва, че император Тиберий ще се върне в Рим.
И кое е истина?
Градът ври, кипи от противоречивите вести. Какво ли ще стане, ако императорът се върне в Рим? Какво ще стане, ако умре старият император? Кой ли ще заеме мястото му? Как ще се живее занапред?
Балб удряше с чукчето по мъничкото длето, златната пластинка светеше, огъваше се, придобиваше желаната форма.
Балб продължаваше да размишлява и по време на работата си. Неотдавна със специално съобщение известиха, че сенатор Пизон е внесъл предложения в сената, които ще донесат на народа големи облекчения: да се намали цената на пшеницата и да се премахне подоходният данък. Сервий Курион предложил сенатът след толкова години отново да насрочи народни избори за висши магистрати. „Всичко това са големи работи — казваше си Балб, като обръщаше на менгемето златната гривна. — После ще украся гривната с опали. Тези камъни с променлив цвят ще се открояват прекрасно върху жълтия метал. Как ли изглежда римлянката, която ще си сложи накита? А как ли изглежда мъжът, който вечер ще й го сваля от ръката? Или пък няма да го свали, та опалите да му светят, когато се любят? Скъпотията е страшна. Ако пшеницата поевтинее — ще поевтинее и хлябът. Данъкът върху доходите е седем процента. За един ден изкарвам дванайсет сестерции. От данъка печалбата ми намалява почти на единайсет. Няма ли го този данък, дневно ще имам по два аса повече. За месец — 60 аса, което прави 24 сестерции, а за пет месеца — това е повече от един аурей! За година — два и половина аурея. А пък един ден, когато направя в къщи едно чудесно украшение… Ех, колко парички ще натрупам за моето момиче! Че ако се случи този хистрион да избяга от Квирина и да я остави гола-голеничка, да има с какво да се облече. А покрив и ядене винаги ще има при мен. Значи, ще има избори. Гледай ти. Това хич не го очаквахме. Досега императорът сам си назначаваше магистратите, и то пожизнено. И ето ти изведнъж промяна! И то каква! Народът ще си избере чиновници, на които ще има доверие. Senatus Populusqve Romanus пак ще стане голяма сила. И не само на думи, ами и на дело. Този сенат нещо много взе да се осмелява, щом като прави такива предложения. На стария трябва съвсем да му е лоша работата. Ха сега да видим кой се грижи за римския народ! Императорът ли? Глупости! Сенатът! Нашият славен сенат! Най-после ще ни светне пред очите!“ Чукчето весело заудря по длетото, златото искри, Балб се усмихва. За хубава ръка плаче тази гривна! Ръка — млечнобяла, накит — златистокафеникав, като печена пшеница. Като вдигне ръце такава жена да си направи прическата, опалите ще засвяткат с всички цветове!