— Ето, това е наследството, за което се грижех, колкото можех най-добре! Тълпите от варвари унищожават моя Рим! Пламъците бълват от всички страни, мраморът се нажежава, златният Юпитер на Капитола рухва в прах, а нашествениците грабят златото му, нахлуват в храмовете, събарят, палят… Престанете, в името на боговете! Рим — това съм аз!
Императорът сваля ръка от очите си и отчаяно, с обезумял глас крещи:
— Какъв ужас! Моят Рим е грамада от руини. Моят Град е празен! Ветровете свистят из развалините! Ах, как ме измъчва това свистене! О, милостиви богове, спасете Рим! Мен унищожете, мен разтъпчете, мен разкъсайте, но спасете моя Рим!
Императорът се олюля.
— О, ужас, той губи съзнание… — прошепна Харикъл. — Вода! Вода!
Изтича сам да донесе.
Хаос, суетня, викове. Макрон скочи и уж подкрепяйки Тиберий, свали от пръста му символа на императорската мощ. После той и другите избягаха, остана само Тразил. Императорът едва поемаше дъх с широко отворени уста, приповдигаше се, търсеше нечия ръка да се опре. Тразил подхвана старика и го сложи в креслото. Императорът го погледна с безизразни очи, позна го.
— Мой Тразил, мой единствени приятелю…
Завесите се люлееха от вятъра, високият звук престана. Някъде отдалече прииждаше всепоглъщаща вълна и над морето екна фанфара — пронизително — и екотът му полетя нагоре към непрогледните небеса.
Идва Фатумът със стъпката на тежковъоръжен войник, идва с тътнеща стъпка и всичко, което среща по пътя си, ще сгази, ще смаже.
Дишането на Тиберий отслабва. Престава. Императорът умира. Тразил излиза бързо, за да скрие сълзите си. Сенека уплашено крачи из триклиниума.
— В името на боговете, направете нещо! Помогнете! — вика той подир Макрон и Калигула. И изтичва да доведе Харикъл.
В съседната стая Калигула приемаше поздравленията на Макрон. После Макрон излезе на балкона и се провикна към преторианския лагер, разположен на двора:
— Императорът е мъртъв? Да живее император Гай Цезар!
Ликуващ рев на войниците:
— Ave Gaius Caesar imperator!
Макрон и робите паднаха на колене пред Калигула.
— Аз ще бъда ваш добър владетел — обещаваше Калигула, загледан в светещия рубинен пръстен, който Макрон му бе сложил. Прегърна Макрон и го целуна.
В същия миг от триклиниума се чу гласът на Тиберий:
— Тразил! Тразил, дай ми вода!
Калигула пребледня, с жест на страхливец свали пръстена и го скри в шепата си. Погледна отчаяно Макрон и простена:
— Но той е още жив!
— Кой ми е взел пръстена? — викаше Тиберий. — Къде ми е…
Последната дума не се чу. Калигула видя между завесите как Макрон събори императора и го задуши с възглавниците. След това се върна при него спокоен и равнодушен.
— Така ти се е сторило, мой императоре. Тиберий е мъртъв.
След малко върху височината на мизенските предпланини лумна огромен огън. Неговото сияние изпревари вестоносците, които летяха в галоп на конете си към Града, за да съобщят на сената и римския народ, че Тиберий е умрял.
Сенека се олюляваше в лектиката, носена от шестима роби към Баи. Бе мрачен. Бе сам в тъмнината и можеше да си позволи откровеност без лицемерие.
Великият човек е велик и след смъртта си, казваше си той, и като си спомни тъпия и злобен поглед на Калигула, леко потрепера.
Трета част
35
По Виа Апия от Мизенум към Капуа, от Капуа към Терацина и Рим бавно се движеше погребалната процесия. След ковчега пристъпваше Калигула в траурно облекло, с покрита глава. Той бършеше сълзите си с черна копринена кърпа. Подир него вървеше малката група на сановниците от Мизенум, Путеоли и Капуа.
Тълпи народ стояха в шпалир от двете страни, на шосето. Те гледаха как подир тялото на Тиберий пристъпва дълбоко опечален неговият внук. Селяните не можеха да се преструват на тъжни. Вместо скръб и сълзи, с които би следвало да изпровождат умрелия, те ликуващо поздравяваха младия наследник.
Радостни викове звучаха по целия път от Мизенум до Рим: благословии за дълъг живот, признания в обич и преданост към Калигула:
— Скъпо наше дете!
— Пиленце наше!
— Звезда спасителна! Благодатна!
— Благо за човешкия род!
— Миличък наш! С тебе започва нашият златен век!
Калигула бършеше очи с черната коприна и слушаше.
Макрон бе отдавна изпреварил погребалната процесия и като сменяше всеки два часа конете, летеше към Рим.
В Курия Хостилия се събра сенатът. Без Сервий, без Улпий, без Сенека, Авиола и останалите заговорници трепереха, седнали в мраморните кресла. Напрежението бе опънало всички лица.