И така, под бумтенето на барабани, екота на фанфари и ликуването на тълпите императорът влиза — от лявата му страна Макрон, от дясната Клавдий — в театъра на Марцел, където днес с участието на римския народ сенатът се събира на тържествено заседание.
Днес жертвоприношението на боговете навършва лично императорът, защото той е и pontifex maximus и наред с най-висшата гражданска и военна власт държи в ръцете си и най-висшата църковна власт. Понтифиците му помагат. Кръвта на жертвените животни тече. Ароматните треви димят върху олтара, императорът и неговият петдесетгодишен чичо полагат консулска клетва пред председателя на сената. След това императорът произнася реч.
Да говори, и то умело, е длъжен всеки държавник. И тъкмо защото заекващият Клавдий не може това — служи за присмех. А Калигула умее да говори. Той е блестящ оратор и може би само Сенека не му отстъпва, и то по мисъл, а не по красноречие. Императорът има силен глас и знае как да си служи с него. Умее в подходящ момент да го понижи или мъжествено темпераментно да го извиси; знае как да придаде на речта си трогателност и топлота. От устата му леко се леят словата — изразителни, завладяващи.
— Аз виждам и чувам, че сенатът и римският народ са отново щастливи. Това не е моя заслуга, благородни отци. Аз правя, каквото мога, та Рим да процъфтява и да живее живот, достоен за „Царя на градовете“. Но какво бих бил аз без помощта на боговете и без вашата? И всичко това е малко. Моята мечта е да пренеса Елизиума на земята, да въдворя в цялата империя рай и блаженство… Това е мой дълг пред отечеството… Винаги — и като консул, и след това, — винаги ще браня свободата и правата на римския народ… И ще отдам капка по капка кръвта си за славата на нашите орли…
Високопарните и пищни слова се лееха от устата на Калигула плавно, подредени в приятни фрази, завършващи винаги с тържествено обещание за доброта и грижа.
Но императорът не спря дотук. След общите фрази той осъди всичко, което се отнасяше до управлението на Тиберий. Осъди го жестоко, безмилостно и с тържествено обещание се задължи да ръководи държавата въз основа на тъкмо обратните принципи. Той обрисува с най-красноречиви думи картината на такова съвършено управление, разбиране и справедливост, че сенатът бе зашеметен.
А в заключение императорът бе оставил две съобщения, две свои решения — наистина умопомрачаващи.
— Като смятам, че в една свободна държава и духът трябва да бъде свободен — извиси той глас, не съзнавайки, че говори с думите на ненавиждания Тиберий, — реших с валидност от този момент да премахна закана за обида на величеството!
Сенаторите ококориха очи, напрегнаха слух. О, Юпитер! Добре ли чуваме? Нашият смъртоносен бич е не само премахнат, но и направо пречупен! Край на страха, на ужаса, не само денем, но и нощем ще дишаме спокойно… Няма, няма вече да очакваме в мрака преторианците. Няма! И утрешният ден е наш! Императорът иска да живее в мир и сговор със сената. Слава на императора!
Когато ликуването стихна, Калигула продължи:
— Реших да върна в ръцете на хората гражданските права, които бяха потъпкани от моя предшественик. И от тази трибуна заявявам, че занапред нисшите магистрати няма да се назначават от императора или определят от сената. Те ще бъдат избирани от народното събрание. Първите избори насрочвам за декемврийските календи тази година.
Огромното пространство на театъра се изпълни с възторжени аплодисменти и викове от хилядоглавата тълпа. Избори! Дори точно определена дата за избори! Народното събрание отново ще съществува! Край на самодържавието! Народът ще решава всичко. Императорът връща на народа републиканските права… Какво? Какви? Да, направо републикански. Императорът дава на народа същото, което му е давала републиката. А с това, което досега ни даде — ние получихме много повече, отколкото бихме могли да имаме при републиката.