— Господарят замина за Баи веднага след заседанието на сената.
Луций се върна у дома. Нареди да му донесат пергамент и писмените принадлежности. Реши да пише на Сенека.
Следобедното слънце падаше в таблина. Лъчите весело подскачаха върху мраморната дъска на масата.
Мой най-скъпи!
Да, „най-скъпи“ — това не е обикновено обръщение; след смъртта на баща ми ти, мой Сенека, ти си ми най-скъпият човек. Това не е само уважение към славния учител, което блика сега в мен. Боговете знаят, и аз се кълна в тях, че това е истинска любов към теб.
„Да, аз наистина обичам този човек. Винаги съм намирал в него утеха.“
Исках да поговоря с теб, мой най-благородни, след заседанието на сената. Но трябваше да съпроводя императора. А днес вече не те намерих в Рим. Каза ми, че винаги мога да дойда при теб за съвет и помощ…
„Помощ е силна дума. Защо да превивам гръб пред Сенека; аз — по-силният от него?“ Луций тежко въздъхна и продължи да пише:
Исках да дойда при теб в Баи, но не мога да напусна Рим. Императорът има нужда от мен, а освен това трябва ежедневно, да тренирам за състезанията с квадриги в Големия цирк, където в последния августов ден — на двадесет и петия рожден ден на Гай — ще защищавам императорския зелен цвят. А също така му помагам за сватбата с Ения, бившата жена на Макрон. Както виждаш, не мога да напусна Рим…
Луций не можеше и не искаше: в Баи сега се намираха Авиола и Торквата; там беше и Валерия. Той хапеше резеца и пред очите му изплуваше срещата с Валерия преди нейното заминаване. Тя не искаше да остави Рим и Луций, макар че етикетът и маларийният сезон в Рим налагаха това на една дама с нейното положение. Луций я уговаряше: „Ами ако се разболееш, моя божествена? Аз ще дойда в Баи при теб.“ Тя дълго се двоумеше. И преди да тръгне, го попита дали се е разделил окончателно с Торквата. Отдавна го била помолила да пише за това на Торквата. Помолила? Заповяда му! Луций все още отлагаше тази стъпка. Не искаше Торквата да му стане жена. Но и не искаше да разгневи Авиола, който най-добре знаеше за участието му в подготвяния заговор. Той не искаше за жена и Валерия заради нейното минало и властолюбивия й характер, макар и да го привличаше с чувствената си красота. И се боеше от властта и отмъщението на Валерия. Поради това отлагаше, колебаеше се. „Ще уредя този въпрос лично с Торквата“ — обеща й той на раздяла.
Резкият блясък в очите на Валерия му казваше: „Все едно, аз ще направя с теб това, което искам…“ „Няма да успееш — мислеше си той. — Днес аз вече имам закрила, пред която ти си слаба.“ Валерия замина. Писма, пълни с любовни слова, пътуваха от Рим до Баи, а писма, пълни е упреци — от Баи до Рим.
… Не, не. Тази година няма да видя прекрасните Баи, мой Сенека, няма да се радвам на морето и преди всичко на твоята мила компания. Затова ти пиша това бързо писмо. Навярно се питаш какво ми тежи на душата, мой най-драги. Странно нещо: исках да поговоря със сенатора Улпий. Не ме прие. Върна ми писмото неразпечатано. Не излиза от дома си. Никого не приема. Но защо не прие сина на Сервий Курион, комуто бе най-близкият приятел? Не разбирам. И ето моята молба: не би ли ми отворил вратите на неговия дом?
„Сенека е единственият човек, който би могъл да постигне това. Трябва да го направи. Защо ме избягва Улпий? Защо ме избягват и другите сенатори? Като че ли се гнусят от мен. Та нима можех аз в минутата, когато провъзгласиха Калигула за император, да направя нещо друго, освен да осуетя всеки опит за републиканския преврат? Би трябвало да ми бъдат благодарни, че овреме потъпках това безсмислено начинание на неколцина вятърничави хора и заличих следите от подготвяния преврат! На първо място би трябвало да ми бъде благодарен Улпий. Но той и другите сенатори си мислят, че баща ми посегна на живота си не поради това, че загуби всякаква надежда за възвръщането на републиката, и заради мен!“
Луций удари с резеца по масата и скочи. Викна на стената срещу себе си: „Аз мислех държавнически, не те! И целият развой на събитията потвърди правотата на вярата ми в доброто и велико сърце на Гай Цезар. Ах, аз знам защо тези разбойници ми се надуват, защо ме отбягват, защо Улпий затваря пред мен вратите си!“
Едно единствено обяснение имам за поведението на; Улпий спрямо мен. Ти сам назова това качество, гибелно за човечеството: завистта! Аз я виждам и у много други. Те ме избягват. Странят от мен. Завиждат ми, че императорът така ме издигна, че ме удостои с честта да бъда член на императорския съвет, удостои мен — най-младия сенатор.