Докато изведнъж и най-неочаквано съобщи, че като добър стопанин имал намерение да потърси нови източници на приходи, за да се напълни изпразненият ерарий. Не искал да икономисва за сметка на народа и любимите му игри, не искал да налага данъци, нито пък да намалява конгиариума на безработните тълпи. Но му трябвали пари. Злато, много злато.
О, богове, какъв щастлив случай за нас, помислиха си Макрон и неговата дъщеря. Ще му предложим милионите на Авиола!
Императорът улови погледа, който си размениха Валерия и баща й. Макрон веднага заговори. И той от известно време мислел за ерария, а също така и за безопасността на императора. Каква подлост е това, че въпреки добротата и безкрайната ласкавост на императора има хора, които подготвят заговор срещу него.
Беше странно: уводът на Макрон, макар и толкова сериозен и произнесен с такава убедителност и преданост към императора, не предизвика страх у Калигула, а по-скоро любопитство и дори известно подозрение. Той се настани удобно в креслото и заслуша.
Още с възцаряването на Гай Макрон внимателно следял нишките, които бил уловил. Нишките на подготвяния от неколцина сенатори-опозиционери заговор срещу Тиберий. Императорът знае за това отдавна. Но знае съвсем малко. Заговорът бил замислен не само срещу Тиберий, а и срещу Гай Цезар. Има налице безспорни доказателства. Но което е по-важно — заговорът тайно продължава и днес! Пауза. Ораторът изчакваше ефекта от своята пламенна реч. Но ефектът бе невероятно слаб.
— И по-нататък, мой Невий!
Макрон разбра, че на императора му е нужно не ораторство, а факти, имена.
Мястото на Сервий Курион, чието самоубийство днес вече се разкри в истинската си светлина, зае сенатор Авиола. Този най-богат след императора човек в Римската империя може да бъде обвинен в държавна измяна и в съзаклятие срещу императора. Неговото имущество и имения също така могат да бъдат конфискувани в полза на императорската хазна…
— А една четвърт ще получи доносникът — язвително подметна императорът.
— Аз не съм доносник, мой Гай — обидено запротестира Макрон: — Аз обвинявам сенатора Авиола от патриотични подбуди. От любов към теб, мой драги.
Настъпи тишина. Макрон дълго пи, сякаш гърлото му бе пресъхнало.
Ения разбра, че всичко това е дело не само на Макрон, но и на Валерия. Тя я гледаше удивено, уплашено и възхитено. Не успя да умъртви Торквата с помощта на наетия убиец и ето сега отново напада със същото настървение.
Императорът разсъждаваше върху думите на Макрон за Авиола: „… най-богатият човек в империята… неговото имущество може да бъде конфискувано в полза на императорската хазна… Макрон иска да ме купи с милионите, които ми подхвърля. Голям жест. С един куршум — два заека: на мен ще ми тикне в ръцете златото, от което се нуждая, а на ревнивата си дъщеричка ще изпълни желанието да унищожи Торквата. Удивително: колко силно обича дъщеря си, колко силно Валерия обича Луций и как ненавижда тя дъщерята на Авиола! От такива силни чувства дори ти става страшно, особено от обичта на Валерия, която така нежно се усмихва.“ Императорът потрепера. Ами ако тези двамата рекат да захванат някаква игра за моята глава… Добре, че Ения не е от техния просташки род. Той погледна жена си, и улови в нейните големи очи, вперени във Валерия, нещо, което не можа да разбере.
— Ти ми съобщи тежки обвинения, мой Невий — каза Калигула, като въртеше императорския пръстен. — Ще преценя. Ще се посъветвам. Ще се посъветвам с Курион…
— Да, с него! — не успя да се овладее Валерия. Усмивката изчезна от лицето й, сякаш падна восъчна маска. Макрон вдигна гъстите си вежди.
— Какво има, моя мила? — лениво проточи императорът.
Валерия се изплаши от своята невъздържаност и проговори с кадифено мек глас:
— Луций Курион? Съмнявам се дали би могъл да ти бъде добър съветник, мой цезаре. Не знам… страхувам се да го изрека… Но аз не бих му вярвала, ако бях на твое място…
Императорът се забавляваше. Аха! Тя вече знае за Ливила. Или пък не знае за нея, а иска да си отмъсти на Луций, че я е изоставил.
— Защо Луций да не е достоен за моето доверие?
Тя мълчеше и мачкаше стъбълцето на розата, която бе взела от вазата.
— Кажи ми, драга, защо не бива да му вярвам?
Валерия вдигна към императора блестящите си очи; с притихнал глас започна да разказва как нейните хора й донесли, че баща и син Курион са подготвяли заговор срещу Тиберий и Калигула, как са изпратили убиец на Капри и как Гай Цезар благодарение само на Макрон е избягнал смъртта си.
Императорът внимателно се заслуша.
— Откъде знаеш, че е ставало дума за моята глава?
— От Луций, той ми каза.