Ливила не видя как изведнъж пред Луций се изправиха четирима германски великани с мечове в ръце, как началникът на стражата го арестува. Тя чакаше на терасата, откъдето той трябваше да мине, за да отиде при императора. И след малко го видя: вървеше между четиримата огромни мъже — приведен, уплашен, с тревога в очите. Ливила буйно се разсмя. И този смях, така щедро бликащ от устата й, би бил приятен, ако в него нямаше нещо грубовато и безсрамно.
— Какво виждам? Ти с такава свита? Ами защо не са ти сложили веднага вериги на ръцете и краката? В кой затвор ще те хвърлят, за да ти донеса там онова, което обичаш най-много? — Тя се смееше като безумна, после блъсна преторианеца и пред всички целуна Луций в устата. — Аз знам какво най-много обичаш! Всеки ден ще ти го нося! — и добави презрително: — Гледай ти какви идиотски идеи му идват в главата на моето братле!
Мозъкът на Луций работеше трескаво: „Защо, о богове, защо?“
Той застана пред императора.
Едно движение на ръката и стражата изчезна. Но навярно е наблизо, помисли си Луций. Лицето на императора бе непроницаемо. Останаха само двамата.
— Прости ми, драги, тази шега. Знам, неуместна е, но ти ще ме извиниш за този каприз…
Луций стоеше като на жарава. Ласкавият тон на императора не го успокои, напротив, раздразни го. Откъде ли ще дойде ударът? От коя страна? Императорът изпитателно наблюдаваше Луций.
— Разкажи ми най-напред какво направи в Анциум.
Луций проговори с пресипнал глас:
— Отидох най-напред в Терацина, а на връщане в Анциум. Сделката с Авиола е почти уговорена. Той самият ще дойда при теб, за да се разберете за някои подробности.
— Вчера вечерях с Макрон и Валерия.
Луций трепна.
— Макрон обвини Авиола, че подготвя заговор срещу мен.
Калигула внимателно наблюдаваше лицето на Луций. Видя как очите му широко се разтвориха от удивление. Удивлението изглеждаше искрено.
— Макрон ме съветва да изправим Авиола пред углавния съд.
— Неговите милиони ли са му нужни? — избухна Луций. — Отдавна жадува за тях! — Но се сепна: — Или пък ще предложи на теб неговото злато, а лично той ще се задоволи с унищожаването на Авиоловата фамилия, тъй като в случая има и нещо друго…
— Какво? Говори!
— Преди няколко дни Валерия ми направи ужасна сцена, освен това знам, че тя е изпратила убиеца при дъщерята на Авиола. Аз й казах какво мисля. Разбираш ли? Заради мен е насъскала баща си срещу Авиола. Това е нейното отмъщение! Авиола е невинен.
Стиснатите устни на Калигула се превърнаха в две бледни линии. Дебнещите му очи бяха полуприкрити от клепачите:
— Ти твърдиш, че Авиола е невинен? Че това е отмъщение на Макрон. И какво ме съветваш?
Луций светкавично отговори:
— Направи Авиола свой финансов съветник!
Императорът се разсмя:
— Луд ли си?
Луций продължаваше разпалено:
— Сега аз мисля за Рим. Държавата се нуждае от пари. Милионите на Авиола? Това ще бъде само временна помощ. Ти ще го предадеш на съда и главата му ще падне. С конфискацията на имуществото му ще спечелиш много, защото той наистина има много милиони. Но не може ли да се постъпи така, че посредством него императорската и държавната хазна да получават постоянно и трайно стотици милиони? Разбираш ли ме, мой най-драги?
Дълбоко хлътналите очи на императора блеснаха. Няколко минути той гледаше Луций, после се изправи и закрачи из кабинета си.
— Ти си мъдър съветник, Луций. Да обвържем с нас този жив извор на злото! Прекрасна идея! — Той изведнъж се обърна и извика: — За да го имаш често до себе си тук, в моя дворец? За да можете под носа ми да подготвяте своя заговор и в удобния момент, да ме изпратите при Тиберий?
Луций скочи, пламнал чак до корените на косите си.
— Какво говориш, мой Гай? Ти не ми вярваш? Мой любими цезаре…
— Не говори за любовта си към мен! Знам за какво сте се договаряли с баща си по време на угощението, и то тук, в моята градина.
Калигула, отличният и блестящ оратор, усети как гърлото му се сви от гняв. Гласът му пресекваше, не му се подчиняваше, хриптеше.
— На глас сте говорили за шала на Сервий, а шепнешком за убийството на Тиберий и за моето! И за моето!
— Разбери ме, carissime! Моят баща искаше да възвърне републиката след смъртта на Тиберий, но не и аз! Когато ти се отправи към Тиберий, аз те срещнах пред портите на двореца. Идвах да те предупредя. Но ти не спря коня си, продължи да препускаш.
Калигула бе непреклонен:
— Ти ми изневери!
Луций извика:
— На баща си изневерих, не на теб! И по този начин го убих. Още не мога да погледна майка си в очите. Не отивам дори да спя у дома. И всичко това — от обич към теб! Кълна се в боговете…