Калигула вдигна ръка.
— Много си любезен — каза той благосклонно, — но аз не я заслужавам… — Ново движение на ръката накара Авиола да млъкне. — А сега да уговорим окончателно покупката или ако ти е по-изгодно, замяната на твоята вила в Анциум с някой от моите летни дворци. Луций Курион бе вече няколко пъти при теб по този повод и ти навярно вече всичко си обмислил. Аз искам тази вила. Харесва ми.
Макрон опули очи. Ах, ето защо е ходил Луций в двореца на Авиола!
Императорът гледаше картината на стената зад Макрон. Горичката от пинии се спускаше по стръмния склон към реката, която подскачаше пенлива между планинските скали. О, ще бъде великолепно, когато въведе Ливия Орестила в това закътано сред пинии гнездо. Колко апетитна и привлекателна ще бъде Ливия…
— Таванът в триклиниума на вилата е покрит със златни пластинки — обърна му внимание Авиола. — Но от любов към теб ще я заменя с удоволствие…
Разбогатял глупак без вкус, помисли си Луций. За да смае хората, е готов да позлати и латрина.
Упоменаването на златния таван накара императора да заговори за друго. Гостите добре знаят неговия кон Инцитат. Той е истинско съкровище. Осмото чудо на света. Спечелвал е и ще печели всяко състезание.
— Той е прекрасен, прекрасен е като божество — говореше Калигула влюбено. — Обърнал ли си внимание на очите му, Луций? Как не! Ти, такъв познавач на коне. Човешки очи са това, драги мои, прекрасни женски очи, пълни с любов! Ами походката му? Коя танцьорка има такава горда и величествена походка? Терпсихора не може да се сравни с него! Дори и Диана! Това е песен, а не походка. А когато краката му се понесат в тръс или в галоп? Защо нямаме поети, които да възпеят във великолепни хекзаметри красотата на божествения ритъм, в който Инцитат препуска? Аз го обичам, той ми се явяваше насън, когато бях болен… Но по същество. Искам да построя за него нова конюшня. Да бъде от делфийски мрамор. И там моят любимец ще лежи върху скъпоценни килими; свита от роби ще го обслужва; поне една седмица преди състезанията кохорта войници ще стои на стража пред неговата конюшня, та нищо да не смути покоя му. Само не знам от какво да бъдат направени неговите ясли. Какво мислите вие? — обърна се Калигула към Луций и Макрон.
— От кедрово дърво, мой цезаре — предложи Макрон.
— От алабастър — каза Луций и неволно се усмихна: така страстно Калигула не обича дори сестра си Друзила!
Императорът отметна назад недоволно глава.
— Не, яслите ще бъдат от злато.
— Великолепно! Знаменито! Прекрасно!
— Конюшнята навярно ще струва седем, а със златните ясли, мисля, десет милиона. Но Инцитат заслужава това!
Макрон и Луций възторжено се съгласиха. Инцитат наистина бе прелестен кон. Авиола впи нокти в дланите си под масата. „Добре ли чувам? Не сънувам ли? Или императорът е полудял? Да хвърли десет милиона за една конюшня! О, Минерва, богиньо на разума, чуваш ли? Нима такава инвестиция се рентира? Конят бил печелел състезания! Хубаво, но това носи само чест и слава! Нищо повече.“
Както обикновено императорът отново промени темата:
— А сега трябва да реша най-важното, за което ви повиках да се съветвам с вас, драги приятели. Грижата за благосъстоянието и забавлението на римския народ поизпи кръвта на нашата хазна, ерария и фиска. Необходим е голям прилив на пари за нуждите на народа, за игрите и за строежите, които искам да осъществя, и опитният финансист Авиола сигурно ще ме посъветва нещо. Аз довърших храма на Август и театъра на Помпей…
— Прекрасно! — извика ласкателно Авиола.
— Искам освен това да построя нов дворец тук, на Палатина, и да го свържа с Капитолия; така, по най-късия път, ще отивам да се кланям на Юпитер Гръмовержеца.
Всички велегласно изразяваха възторга си от великолепните идеи на императора.
— Искам върху Ватиканската равнина да направя градини, каквито Рим не е имал досега. Ще построя нов цирк. След това — нов водопровод с прясна вода от Сабинските планини, защото старият, Апиевият, вече не е достатъчен; и нов амфитеатър за гладиаторските игри, и още много други строежи извън Рим…
Луций възторжено го прекъсна:
— Един ден историята ще каже какъв император е бил Гай Цезар!
— Нужни са ми много пари, драги Авиола. Трябва да се намери начин за увеличаване на доходите.
Авиола погледна императора, но още неуспял да проговори, той добави:
— Не бих искал да намалявам разходите, както обикновено съветват финансовите мъдреци.