Авиола разбра. От пировете и разточителствата — нито сестерций. Той помисли малко и предложи на императора отново да въведе данъка върху печалбите, който бе премахнал след смъртта на Тиберий. Това означава няколкостотин милиона годишно. Калигула отхвърли предложението му:
— Не искам това да стане за сметка на обикновените хора. Това не е решение. Не, не, приятелю.
— Тогава може лесно да се повишат цените на продуктите на пазара…
— Не! — извика императорът. — Твоите предложения ще засегнат обикновените хора. Те ме обичат. Не мога да им напакостя така.
Гласът на императора бе раздразнен. Авиола преглътна; въздъхна и се прицели по-високо.
— Ами ако въведем данък върху завещанията в размер на двадесет и пет процента в полза на твоята хазна?
Но като видя, че императорът се намръщи, Авиола побърза с ново предложение:
— Тогава не остава нищо друго, освен да увеличим приходите от провинциите.
— Не бива — каза строго императорът. — Моите трапезити разговаряха с прокураторите, проконсулите и с изкупвачите на данъци и се убедиха, че провинциите и без това са в тежко състояние. Попитай публиканите — да видиш какво ще ти кажат! Не бива! Не бива!
Настъпи тишина. Белият и дебел показалец на Авиола повтаряше очертанията на фигурките по мраморната маса. Някакво огромно напрежение се таеше в тази ръка, която сякаш знаеше пътя, най-прекия път, но се колебаеше да го посочи. Авиола бавно повдигна очи към императора, бавно отвори уста и проговори:
— Тогава остава последното. Това, което ще донесе бърза, а после и дълготрайна, постоянна печалба; печалба всестранна, печалба, обогатяваща цялата империя.
— Какво е то? — наведе се императорът нетърпеливо към Авиола.
— Да се сдобием с нова, богата провинция — извика тържествено Авиола и изтри с копринена кърпичка потта от голото си теме. После продължи в тишината: — Тълпи роби, кораби с пшеница, плодове, добитък, кожи, желязо, руди… богатствата, на които се крепи мощта и славата на Рим!
Велика идея! Всички почувствуваха това. Макрон видя как тя заинтригува Калигула. И процеди, препълнен със завист:
— Това ще бъде добре дошло за теб, оръжейника, да си натъпчеш сандъците!
Строгият поглед на Калигула го застави да млъкне. Калигула знаеше, че това е така. Но в този миг пред него се откриваше нещо великолепно, нещо, за което бе мечтал още като принц: да разшири империята на Август и Тиберий! Да се завземат нови земи, изобилствуващи с богатства! Тиберий не искаше и да чуе за такова нещо, пазеше своя римски мир само защото бе вече стар, немощен и загубил всякаква смелост. Мислите на Калигула летяха напред: той, императорът, би застанал в златна ризница начело на своите легиони, любимецът от детски години на войниците би ги повел към славни битки, би се върнал в Рим като победител, би преминал през Форума с невиждан и нечуван триумф! Подир него окованите царе на поробените земи, стотици коли с бойни трофеи… А римският народ ще ликува, щастливият и опиянен римски народ ще го слави, както слави бога Марс…
Размечтаха се и останалите. Макрон и Луций вече се виждаха като върховни командири на армията. И пред техните очи се рисуваха картини на най-висшите почести, каквито може да достигне един римлянин. Авиола виждаше своите огромни сандъци, претъпкани със скъпоценен метал, виждаше как златният порой залива двореца, градините… Злато, навсякъде злато!… И отгоре на всичко: Калигула, повел своите легиони, за цели месеци ще напусне Рим, а може би и завинаги… И ръцете на римските богаташи — напълно развързани…
Императорът проговори твърде внимателно:
— Твоето предложение, драги Авиола…
— Отлично предложение, нали, мой Гай? — неучтиво го прекъсна Макрон.
Императорът стисна зъби. „Мой Гай! Каква дързост! Сега ще си разчистим сметките с теб.“ И той продължи:
— … е грандиозно. Но при такава ситуация е абсолютно необходимо да имаш здрав тил. На всички отговорни длъжности — абсолютно предани хора. А Египет отдавна ми създава грижи. Неговият прокуратор Авилий Флак не спечели доверието ми. Владетел на Египет! Каква чест и власт е това! Но Флак не ги цени. Имам известни подозрения. Така че отзовах Флак. И за прокуратор на Египет назначавам своя най-доверен… теб, драги Невий!
Сякаш гръм удари Макрон. „Отстранен! Снет! Изхвърлен! Това е то Калигуловата благодарност, загдето му помогнах да се качи на трона!“ Гърлото му пресъхна, не можеше да преглътне, не можеше да проговори. Авиола беше нащрек: нещо странно витае във въздуха. Сега трябва само внимателно да изчака. Луций почервеня от завист: прокуратор на Египет! Най-силният човек след императора! Но това бе първият импулс; веднага след това той съобрази: аз победих Макрон!