Калигула се бунтуваше срещу този натиск. Синът на Германик знаеше значението на дадената пред народа дума. Не искаше да я престъпи. Колебанието бе справедливо. Мисълта — благородна. Но под нея се надигаше друга мисъл, която я изместваше и вземаше връх: страхът, че ще загуби обичта на народа. Авиола не се предаваше. Той непрекъснато подкопаваше устойчивостта на императора. От свое име и от името на всички богаташи отказваше да даде така необходимите за военните разходи заеми, заплашваше игрите в цирка с обяснението, че не можел „да намери“ достатъчно пари за покупката и докарването на зверовете… Докато най-сетне императорът отстъпи.
Трудно му беше на Луций, когато няколко дни преди Сатурналиите по заповед на императора се изкачи на рострата. Той заяви пред насъбралия се народ, че поради дългото си боледуване и бавното оздравяване императорът не е в състояние да се заеме сега с подготовката на изборите. Гай Цезар иска лично да участвува в изработването на правилника за провеждане на изборите, иска сам да удостовери годността и почтеността на кандидатите, иска тези избори да донесат на римския народ не само чувството за свобода, но и действителна, материална полза и поради това е решил да отложи изборите до пролетните месеци на следващата година.
Прим Бибиен, Юлий Агрипа, Деций Кота, Устин, Вилан и останалите приятели на Луций, златната римска младеж, която виждаше в негово лице образец за подражание, изпрати речта на Луций с безумни аплодисменти.
Тълпата слушаше, мърмореше, пристъпваше от крак на крак, но клакьорите я увлякоха. Екнаха благодарствени възгласи към всенародния любимец.
Най-голямото завоевание, което синът на Германик бе обещал на римския народ, се оказа празни приказки…
Настъпиха Сатурналиите — най-любимият за робите и най-неприятният за патрициите празник в Рим.
Това бяха дни на отдих, когато спираше всякаква работа, когато дори и Авиола трябваше за една седмица да затвори своите работилници, в които с бясно темпо се произвеждаше новото оръжие за войната. През тези неприятни дни той винаги заминаваше с дъщеря си и сестра си за някое от своите имения или в някоя от вилите си. Този път остана; страхуваше се да остави Калигула сам. Императорът неохотно слушаше съветите му, но все пак ги слушаше. И въпреки това в хлътналите му очи се таеше нещо, което безпокоеше Авиола.
И така с много въздишки и тихи проклятия той се подчини на древните обичаи на Сатурналиите. Удостои с внимание цирковите състезания и аплодира зеления цвят, който за негова изненада винаги побеждаваше. Отиде и в Таурийския амфитеатър да гледа кървавите битки на гладиаторите.
Но когато римските улици се изпълниха с пияни, танцуващи тълпи, Авиола се затвори в двореца си с Торквата и Мисия и тук трябваше да изтърпи най-неприятното: старинния обичай, символизиращ някогашните свободи на римския народ. С голяма самоотверженост той облече робска туника и собственоръчно поднасяше ястия и вино на масата, около която седяха неговите роби в тоги и плъстени шапки на глава като свободни хора. Ах, колко противно бе това! Да прислужва на своята прислуга, да бъде роб на своите роби, които в този единствен ден на годината имаха глупавото чувство, че са господари. Авиола раздаде на всекиго, според обичая, по една восъчна фигурка на някой бог, който трябваше да защищава интересите на одарявания нещастник; за тази цел бе накупил десетки Меркуриевци и няколко Венери и ги раздаваше, без да мисли; така Меркурий се падна на една млада робиня, която хабер си нямаше от бога на търговците, а пък Венера получи един евнух. Но имаше ли това някакво значение? Важното бе да изпълни старинния обичай. И на зарове поигра Авиола с робите — такъв пример бе дал Август, — и много се смя, когато спечели над сто сестерции. Разбира се, не от радост такава мизерна сума не си заслужава и да плюе на нея, но играта си е игра. Парите при пари отиват, така е било И така ще бъде! А когато празниците свършиха, Авиола си отдъхна с облекчение и неговите работилници отново затрещяха.
На Нова година Авиола оглави сенаторска депутация, която отиде да поздрави императора. Подир всеки сенатор вървяха роби със скъпи новогодишни подаръци за любимия Калигула. И не какви да са. Ориенталски статуйки от злато или алабастър, украшения и диаманти, красиви сандъци от абанос, пълни с кристал, скъпоценни платове, редки лакомства…
Императорът, в пурпурно наметало и дъбов венец на главата, посрещаше гостите в атриума на двореца си. От лявата му страна стоеше Касий Херея в униформа на преториански префект, отдясно Луций Курион в белоснежна тога, обточена с две алени ивици. Императорът оглеждаше внимателно подаръците, които робите слагаха в краката му, и слушаше имената на дарителите, обявявани от номенклатора. Не липсваше нито един от сенаторите.