51
Измина година и един ден, откакто император Тиберий издъхна под възглавницата на своя убиец Макрон.
Година и един ден — откакто Калигула пое властта над римската империя, посрещнат с ликуване, каквото не познаваше нито един властелин преди него и след него.
Измина половин година, откакто Калигула — „щастието на човешкия род“ и „любимецът на народа“ — се ожесточи и след безмилостното отстраняване на Макрон започна своето управление, всяващо ужас.
Нагоре, по Куприновата улица, после край храма на Телус към двореца на Улпий се движеше сенаторска лектика. От нея слезе мъж в бяла, обшита с две пурпурни ивици тога и пристъпи към портата. Тя бе здраво затворена. През решетките той видя огромни догове, които тичаха из двора и оглушително лаеха. Дворецът приличаше на мъртъв, като някаква омагьосана крепост, в която няма жива душа. Мъжът удари силно с клепалото по медния диск. Показа се стар, едноок вратар:
— Сенатор Улпий не приема никого, господарю.
— Знам — каза мъжът, — знам това. И все пак… съобщи му моето име. Сенека.
— Сенека — учуди се вратарят и затътри крака обратно към дома.
Философът чакаше.
Денят преваляше, бе прозрачен и искрящ като кристал, пролетно сияещ, слънчев, пълен с чиста светлина. Въздухът, пропит с нежните аромати на пробуждащата се земя.
Вратарят се връща, вратата се отваря, робът държи кучетата, гостът влиза. Управителят Публий го посреща на прага.
Минават през перистила и влизат в атриума. Там е тъмно като в крипта. Черна тъкан закрива комплувиума, през който някога е нахлувала светлина и е валял дъжд; само в олтара пред фигурките на ларите трепка малка лампада. Статуите на боговете и богините край стените са обвити с платно. Страшно е да се върви опипом в полумрака между тях и край басейна, в който някога е бликала вода от устата на бронзовия делфин — днес онемял. Тишината е мъчителна.
Управителят води Сенека към таблина. Тук, където някога е сияело слънцето, сега и единственият прозорец е закован с дъски. От стените лъха хлад, въздухът е влажен, застоял.
Старият сенатор седи в креслото при светлината на две лампади, от които лицето му изглежда восъчно и безжизнено.
Улпий стана и прегърна госта. Покани го да седне.
— Ти си първият човек, Сенека, когато приемам тук, след като почина моят приятел Сервий Курион.
— Високо ценя тази чест, мой Улпий. Възхищавам ти се, че можеш тук, далеч от света, да живееш сам в пълно спокойствие…
— Аз не живея, мой драги — прекъсна го патетично беловласият старик. — Аз бавно умирам. Подготвям се за пътя си към Оркус. Но добре ми е така. Не бих могъл да живея там, долу, в онази воняща от подлост и престъпления атмосфера. Ще остана верен докрай на идеалите, с които е живял моят род и аз. В самота, сред мрак и тишина. Един ден ще настъпи краят на това безумство и тогава вашите деца и внуци ще погледнат, без да се срамуват, лицето на този, когото аз — за разлика от управляващите — мога да гледам и сега с чиста съвест.
Сенека се обърна и видя кого посочва старикът. Лице срещу лице с Улпий стоеше бюстът на последния републиканец — Марк Юний Брут, убиецът на Цезар.
— С него ми минава времето тук, с него разговарям, под неговия поглед ще умра. И до последния си дъх ще завиждам на подвига му.
Управителят Публий донесе сушени смокини, пшеничен хляб и изворна вода. Сенека, трогнат от вниманието, се поклони. Старикът се усмихна:
— Не съм забравил вкуса ти. Не бе трудно да го запомня, защото това е и моята любима храна.
Сенека дъвчеше смокинята, кашляше. Беше му хладно, помоли да му дадат нещо да си завие колената.
— Какво ново има в сената? — попита Улпий, който знаеше от управителя си какво става на Форума и на улицата, но не и в сената.
— Много новости, драги мой.
И Сенека започна да разказва на старика: държавната хазна пресъхна от разточителството на Калигула. И какво последва? Нашият Dominus се превърна в търговец: продава скъпоценностите на сестрите си, продава висшите държавни длъжности, продава произведенията на изкуството, останали му от Август и Тиберий. Представи си само, мой благородни: прелестните гръцки мраморни богове трябваше да отстъпят място на пияните императорски слуги.
— Прекрасен пример за младите римляни, които един ден ще управляват държавата — отбеляза иронично Улпий.