Тя тъжно се усмихна — на себе си, на своята мечта. Толкова време отиде по тази пиеса, толкова се измъчи Фабий с нея, без пари сме, ако не беше Балб, нямаше да има какво да ядем… Добре би било да спечели пари. Да си имаме хубава къща. Тя си представяше къщата на Апелес, лозята, пълни е грозде, чуваше детски гласове. Но красивата картина внезапно се помрачи от друг спомен:
Ти знаеш каква награда получи Апелес от императора…
— Но не заради пиеса, моя мила. А защото е лош комедиант. Ако беше изсвирил нещо в кръчмата, нищо нямаше да му се случи. Аз съм добър комедиант и мога да се измъкна от всякакво положение. — Хвана я за ръка: — Стига си се страхувала, всичко ще бъде наред!
Квирина го милваше по ръката и го гледаше право в очите — предана, тревожна и вярна. Разбираше, че всякакви предупреждения са напразни.
Свечеряваше се, слънцето вече не припичаше така силно, започна по-лесно да се диша. Увехналите цветя в лехата искаха вода.
Квирина ги поля, седна, на двора и се зае да шие. През отворената врата виждаше огнището, където къкреше чорба в котлето.
Разпозна стъпките на Балб. Той влезе в двора, усмихна се на Квирина и хвърли в скута й един аурей, сякаш беше камъче. Подсвиркваше си, почесваше врата си и говореше:
— Юни, а същинска пещ. Във фабриките в Тибур сигурно щеше да бъде по-добре. Само че сега там работата спря. Казват, временно. А в римските работилници не може да се диша. — Балб седна срещу нея върху стара бъчвичка.
Квирина гледаше жълтицата, тези приказки не можеха да я отвлекат. Изчака. И още в първата пауза енергично се намеси:
— Ние не можем постоянно да вземаме от теб пари, чичко.
Той оголи насмешливо жълтеникавите си зъби:
— Брей, брей! Не можете, казваш. Глупости! Когато забогатеете, ще ми ги върнете. Това е заем, нищо повече. Жълтица. Пфуй! Та аз съм въшкав с пари!
Квирина държеше жълтицата в дланта си и гледаше подозрително Балб:
— Откъде ги имаш толкова?
Той се обиди:
— Откраднах ги! Нали знаеш, че пръстите ми са сръчни?
Квирина се наведе към Балб:
— Къде изчезна статуйката на бог Баал?
— Ами Руфий от нашата работилница ми я поиска да си направи същата. Дадох му я за малко — измърмори под носа си Балб.
— Заложил си я! Признай си! — строго каза Квирина.
Балб се разфуча:
— Слушай момиче, я не говори глупости, ами иди да видиш чорбата! Ще загори!
Квирина с един скок се озова при огнището и доля вода в котлето. После скри жълтицата и се върна на двора. Известно време кърпеше мълчаливо, Балб я наблюдаваше и също мълчеше. Кафявите му очи отново станаха ласкави. Квирина изведнъж вдигна глава и шепнешком го попита:
— Вярно ли е, че е наредил да убият братовчед му Гемел?
Балб кимна.
— Това е ужасно. Веднъж го видях на Форума. Излизаше от храма с баба си. Такова нежно момче…
— Какво ти момче — каза Балб навъсено. — Съперник, опасен съперник, какво ти момче… А ти не мисли за това. От твоите сълзи няма да оживее.
Откъм улицата се чу силният бас на Скавър, Пееше си някаква рибарска песничка:
„Аха, посръбнал си е малко нашият доставчик на риба“ — помисли си Балб. Скавър, вдигнал високо каничка в ръка, се появи на двора. Песента премина в декламация:
— Аз съм вол, ти си вол, всички тук сме волове…
— Не викай! — прекъсна го Балб, като му посочи с пръст към къщичката. — А защо да сме волове, умнико?
Скавър погледна с изцъклени очи гърбавия, подаде му каничката, на Квирина хвърли мрежата с риба и понижи глас:
— Волове сме, защото не се разпрягаме от ярема. А тези, дето плюят на работата си, живеят по-добре от нас. И яденето им, и парите им… наготово. И никакви данъци! Милички хора, вие нищо не знаете! Пак нови данъци! За съдене, за сватба, за погребение… за всичко. — Той започна да повишава глас: — А от днес влиза в сила и най-най-новият данък: за играене на астра-астрагали и микаре! Какво ме зяпаш, какво? Това е специално за нас. Шкембелиите микаре не играят, само на зарове. Сигурно скоро ще плащаме данък и за сра-сране!
— Е, тогава наистина сме волове — съгласи се Балб.
Скавър ругаеше:
— Проклети мерзавци! Като чух това, побеснях от яд: защо тогава да се трепем от работа? Защо им даваме да ни грабят и малкото, дето го имаме? По-добре да стана просяк, та да ме храни държавата, щом има такива дълги ръце!