Фабий слуша страшните думи, потреперва леко, но гледа с непоколебима вяра в Сенека.
Консул Понций се обръща към обвиняемия:
— Фабий Скавър! Ти чу обвинението! Питам те: признаваш ли се за виновен?
— Не! — отговори кратко Фабий.
По лицата на полубоговете в тоги премина насмешка. Това ни е известно. Пред съда всеки е невинен.
Настъпва моментът, когато се задават въпроси на обвиняемия. Пръв започна Понций:
— Защо ти — автор и изпълнител на мимове и комедии — написа трагедията?
Фабий гледаше над консула, нагоре към бронзовото лице на богиня Немезида. И си мислеше за своята стара мечта да създаде една голяма трагична роля. Да разсмееш зрителите, е лесно. Но да предизвикаш у тях нещо повече от смях, това е вече изкуство.
— Рим е преситен от наивни комедии. Исках да поднеса нещо различно от тези безсмислени пиески.
Луций заповяда с очи на секретаря да записва, резецът скриптеше по намазаната с восък дъсчица. Измежду съдебните заседатели се чу глас:
— А защо избра именно Фаларис?
„Защо? О, богове! Защо? Как да им обясня на тези надменни хора, че подир мен ходят измъчени, изтерзани същества и ридаещо ме питат: «Къде е човещината, Фабий? Къде е справедливостта?» И те не смеят да кажат на глас какво ги измъчва. А аз мога.“
— Защо съм избрал Фаларис… Трагедията изразява силните страсти… А зрителите искат такова нещо… винаги са искали. Защото сами го изживяват…
— То-то-това е така — запелтечи Клавдий, озърна се наоколо с късогледите си очи, като сам на себе си кимаше утвърдително с глава. — О-о-още Аристотел… е предпочитал тра-трагедията.
Луций стрелна със светлите си очи Фабий:
— Каква точно страст искаше да изобразиш във Фаларис?
Фабий гледаше лицето на богинята, но виждаше измъчвания Апелес. Тук наблизо, отляво седи неговият мъчител. Фаларис. Не се осмели да погледне в тази посока. Ледени тръпки прибягваха по гърба му. Овладя се:
— Страстната любов, митологическите интриги… днес вече никого не вълнуват. Народът иска по-драстично зрелище. В цирка и в театъра… жестокост… кръв… Фаларис… нажежен бик, в който се хвърлят живи хора…
Секретарят, наведен над восъчните дъсчици, едва успяваше да записва, макар да ползуваше бързопис.
— Пак пиеса за тирана! — гневно извика Авиола измежду редиците на съдебните заседатели.
Фабий изкосо погледна към Сенека. Реторът бе потънал в своите бележки.
— Играят се много пиеси за тираните — каза Фабий. — И те имат успех. Носят печалба. А аз се грижа за своята трупа, трябва да осигуря прехраната на своите хора. Ние живеем, за да играем, но също така играем, за да живеем.
Понций отправи подлизурски поглед към Калигула:
— Вие се нуждаете от средства? Тогава защо не си отишъл при нашия император? Той е милостив и щедър. Симпатизира на артистите.
Върху лицето на Фабий нервно заигра мускул. С хищника човек не се договаря, а се бори. Той изправи глава!
— Ние, благородни господарю, не сме просяци… с честен труд си изкарваме прехраната.
Калигула се намръщи. „Ето как тази сган тълкува моята щедрост. Вижда в нея милостиня, а не великодушие!“
Понций забеляза раздразнението на императора и побърза да разпита:
— Как стана така, обвиняеми, че при тази пиеса, която ти си избрал само заради печалбата, се стигна до явен бунт срещу императора?
Фабий очакваше този въпрос. И се страхуваше от него. Той пое дълбоко дъх, за да се успокои:
— Не знам, господарю. Аз не съм виновен, че зрителите… изтълкуваха пиесата по-друг начин… Вината не е моя… та аз не мога да овладея тълпите…
Луций го прекъсна:
— Следователно твърдиш, че твоята пиеса не е алегорична, че не е преднамерена алюзия за нашия император.
— Да, настоявам на това! — Гласът на Фабий леко потрепна, въпреки старанието му да бъде твърд.
Настъпи тишина.
Понций се огледа:
— Няма ли други въпроси към обвиняемия? Тогава давам думата на защитата.
Сенека стана, вежливо приветствува императора и съдебните заседатели и започна:
— Ние изслушахме обвинението, според което артистът Фабий Скавър е оскърбил нашия император и разбунтувал срещу него римския народ чрез преднамерена алюзия с печално известния тиран Фаларис. Вие чухте и отговора на обвиняемия, който отрича това. Но да видим какви са фактите.
Той се обърна към Луций и го помоли да прочете от пиесата за Фаларис, която има пред себе си, поне едно изречение, поне една дума, която да се отнася за благородния император, а не за агригентския тиран Фаларис.