Човекът в империята се цени единствено според богатството му. Всяка фамилия тачи восъчните маски на прадедите си, намазани със сажди, за да изглеждат по-старинни. Тези маски бяха могли да разкажат как сенаторските родове са се сдобили с огромни състояния в размер на сто, двеста и триста милиона. От труда на робите в латифундиите, лозята, мините, тухларните, тъкачниците, работилниците за благовонни, от изкупуването на митата, данъците и налозите в провинциите, от тайните лихви и участието в сухоземни в морски търговии, от заграбените недвижими имоти и земя в провинциите — богаташите бяха натрупали състояния, които им осигуряваха царски живот. С трохите от техните трапези се прехранваше армията роби, изпълняваща ежедневно всякакво желание на шестстотинте сенаторски фамилии. А хилядите клиенти и освобожденци, които сенаторите покровителствуваха, заедно с наетите поети, художници, скулптори, ретори и философи, тъй както модата го диктуваше, допринасяха за блясъка и славата на техните домове.
Носилките спират пред стълбището, което води в храма. Изпод белите тоги се показва крак в патрицианска обувка от червена кожа, с катарама във формата на полумесец, украсена със слонова кост. Появява се затлъстяло лице, гола или грижливо вчесана глава. И в този миг арделионите и цялата паплач, а с тях и многоликият римски народ, който вози, носи, приготвя, поправя и доставя всичко необходимо за удобството на шестстотинте сенаторски фамили, шумно приветствува велможите в бяло, които бавно и достолепие се изкачват по стълбите към храма.
В храма са наредени шестстотин кресла. Сенаторите още не сядат, има време. Разхождат се под колонадата около храма. Разговарят за днешното тържествено заседание на сената, на което главният жрец ще благодари на боговете за предотвратяването на войната с партите и на което Луций Курион ще произнесе своята първа публична реч. Днешното събрание също така ще отбележи петдесетгодишнината на първия императорски сановник Макрон и достойно ще възхвали този забележителен мъж.
Сенаторите и тук разговарят за своите тайни търговски сделки. Разговарят за какво ли не. Ала една тревога държи в напрежение мисълта им: как се чувствува императорът? Колко му остава? А после? За това се шепне, то възбужда трескаво вълнение у всекиго, когато е насаме, та камо ли сега — за малко събрани заедно. Питат се един друг с престорено съчувствие за здравето на императора, надявайки се да узнаят нещо ново.
Луций се притеснява. Но въпреки притеснението, което стиска сърцето и гърлото му, той се чувствува горд. За пръв път ще застане пред сената. За пръв път ще говори пред събранието, което заедно с императора владее целия цивилизован свят. Причината за неговото притеснение е по-скоро тревогата и страхът дали ще говори добре. Няма ли да провали — той, неопитният — своята първа публична реч пред сената? Дали ще го слушат внимателно? Дали ще им хареса речта, която така старателно приготви с помощта на баща си?
Луций диша развълнувано, вървейки под колонадата до баща си. И виж ти: тези, които от висотата на своето положение и сенаторски сан по-рано едва отговаряха на поздрава му, днес го приветствуват приятелски и подлагат страна за целувка. А сенаторът, който преди заминаването му за Ориента го беше удостоил само с една надменна усмивка, сега му се подмилква и го нарича надеждата на Рим. Какъв обрат!
Луций дири с поглед познати, главно тези, които са съмишленици на баща му. Вижда строгото, аскетично лице на сенатора Улпий, вижда в кръга на републиканците остро изсеченото лице на Пизон, зърва женственото, но жестоко лице на предприемача на строежи Бибиен. Ето го и Сенека, обкръжен от тълпа почитатели, които внимателно го слушат. „Какво ли впечатление ще му направи моята реч?“ Когато Луций я съчиняваше, ръководен от съветите на баща си, той много внимаваше да бъде към императора лоялен, но не и раболепен, и непрестанно, незабележимо да превъзнася сената, сената, сената. Ще забележат ли това привържениците на баща му? Ще оценят ли усилията му? А какво ще каже Калигула? Ами Макрон?
Гласът на Сервий прекъсна мислите му: