Със скромност, която целеше да бъде приета като неуместна, Луций разкрива пред сената уловките, чрез които най-напред се е водила тайната война срещу Артабан. Сенаторите знаят Вителий. Какво? Нима старият гуляйджия е успял да измисли тези грандиозни интриги срещу Великия цар?
Обикновено речите в сената се прекъсваха от въпроси. И сега се вдигнаха няколко ръце. Луций замълча. Консулът Понтий дава думата.
— Кой спечели сарматите и албаните за съюзници на иберите? — попита сенатор Менол.
— Императорският наместник Вителий — отговори Луций и гласът му прозвуча малко смутено.
— Вителий ли измисли плана за поражението на войските, водени от Ород, Артабановия син? — извика Авиола, който знаеше истината.
Луций смутено мълчи.
— Вителий ли? — рязко повтори Макрон, който прозря честолюбивата игра на Луций и нарочно му помагаше.
— Не — отговори Луций с покорство, което предизвикваше следващи въпроси.
Тук Макрон смело подхвърли:
— Кой тогава? Говори!
— Кой? — обадиха се няколко гласа от тези, които разбраха, че тук трябва някой да се покаже в цялата си слава и блясък.
— Легатът довери това дело на мен, уважаеми отци — каза Луций тихо и скромно.
В храма се раздадоха похвални викове и шум.
— Ти си достоен син на Рим, Луций Курион! — каза тържествено Макрон и след думите му гръмнаха аплодисменти.
Мислите на Калигула се носеха в друга посока; той кипеше от завист.
Луций описва как по-нататък са протекли събитията: Артабан с цялата военна сила на царството си потеглил да отмъсти за поражението на сина си, но в това време Вителий бързо събрал легионите от Сирия и Киликия. Разпространил лъжлив слух, че ще нахлуе в Месопотамия, и по този начин уплашил Артабан. Великия цар се страхувал от война с Рим. От такава война не по-малко се страхува и Рим. Вителий оплел гъста мрежа от интриги. Той съблазнил Артабановите военачалници и придворни, като използувал предишните военни несполуки на царя и неговата жестокост в мирни дни. И Великия цар, изоставен почти от всички свои хора, побягнал чак на скитската граница. В това време успели да провъзгласят Тиридат за цар на партите и римските легиони се отправили бързо към Ефрат.
— Кой ги предвождаше? — извика Макрон.
Луций почервеня и млъкна. Аплодисментите гръмнаха в храма, превръщаха се в овации.
Сенатор Улпий гледаше лицето на Луций, сякаш му бе чуждо, непознато. Сякаш бе маска, под която се крие лице несигурно, безчестно, продажно… Да се седи на два стола, е позор и нещастие. Колкото по-високо се изкачваш, толкова повече боли, когато паднеш…
„Гони длъжности, слава, власт — казваше си Сенека. — Кого ще предаде? Баща си или императора? Или и двамата — заради Макрон?“
Лицето на Калигула е непроницаема маска. Под нея се крие завистливо удивление: как хитро спечели сената, без да засегне императора! Такъв умен човек не бива нито да се подценява, нито да се пренебрегва. Ако можеше да го изтръгне от гнездото му, да го спечели за себе си, да го накара да му служи… Но в същия миг Калигула се усъмни. Курионовият род е твърд като гранит. Все пак заслужава да се опита…
Луций Геминий Курион продължава да говори. Той описва как в провинциите често избухнат бунтове и въстания против римските колонизатори. Разпалената реч се лее от устата му:
— Изостаналите варвари не разбират каква благодат, какъв дар от боговете е за тях нашата защита. О, как биха живуркали те без нас! Биха загинали духом, биха измрели от мръсотия и болести, биха се избили взаимно, водени от кръвната си мъст, никога не биха познали що е право в най-широкия смисъл на думата. Не биха узнали що е образованост. Биха тъпчели в мрака на своите страшни поверия и биха потънали в тъмата, без да узнаят, че има и свят, пълен със светлина, мрамор и злато. И тези варвари, убоги духом и телом, се противят на нашето владичество. Защо? Защото трябва да ни плащат данък на глава? Защото трябва да събират съвсем справедливо за нашите наместници налози и мита? Защото техните войници, някога победени от нас, днес са наши роби? Защото трябва да ни доставят суровини, злато, сребро, метали и жито от своите земи, за което им плащаме с добрата римска монета? Защото са подвластни на пашите мъдри съдии? Защото трябва да изпращат младите си мъже на военна служба при нас? Нима всичко това, patres conscripti, нима това не е чест за тях? Нима не е по-добре за всеки един от тях да бъде роб в Рим, отколкото един от тълпата началници в някоя варварска страна?
Двата сенаторски лагера се сляха в едно, за да изкажат бурното си одобрение за думите, които така точно изразяваха идеите на империята. Слава, вечна слава на империята!