Същия ден следобед, когато бе отворила вратата на магазина, за да измете последната кал на улицата, Оси чу как някой отвън попита за мисис Мълиган. Веднага след това в магазина влезе един мъж и обясни, че бил дошъл по повод обявлението във вестника. Оси трябваше най-напред да си припомни и едва след това й дойде на ум, че бе искала да даде една стая под наем. Тя малко се смути, преди всичко поради факта, че интересуващият се бе дребен на ръст и с болнав вид, очевидно някакъв китаец. Все пак тя даде стаята под наем с право да ползва и кухнята на този мистър Ванг Ли, който, както твърдеше, следвал машиностроене в Шипли и искаше да се нанесе веднага. Китаецът си тръгна, но кога действително се нанесе, никога не стана ясно. Уорън замърмори подозрително, когато узна, че щеше да живее под един покрив с някакъв жълтокож. Говореше за „въстанието на боксьорите“, за „сините мравки“ и за „жълтата опасност“, на което Кенет се изсмя. Уорън заяви, че се виждал принуден в бъдеще винаги здраво да заключва работилницата си.
В замяна на това присъствието на мистър Ванг Ли почти не се чувстваше. Оси оставаше някак с впечатлението, че дори когато китаецът е в къщи, той сякаш не присъства тялом, тъй да се каже, като другите хора, и тя бе принудена да признае, че този факт й се струваше малко зловещ, ала за щастие поради плътно ангажирания си работен ден тя само между другото можеше да му обърне внимание.
Кени, изглежда, повторно бе намерил животно, пак такова едно червейче, този път в кухнята, вътре във фурната. Уорън не можеше да проумее защо Кени отново го бе хвърлил в клозета.
— В случай че намериш още веднъж от тези гадини, то запази я и ми я покажи — каза Уорън, — би трябвало точно да се види. — добави той скоро след това и тъй силно удари с пестник по масата, че госпожица Кармен нервно се разхвърча из квартирата си. — Sacredieu, това е само работа на китаеца — каза Уорън, — сигурно той ни влачи тия животни в къщата.
Нямаше никакъв ефект, когато Оси обърна внимание, че Кенет бил намерил първото животно още преди пристигането на китаеца. Такъв един аргумент ни най-малко не впечатли чичо Уорън.
— Доколкото той въобще спада към човешката категория, кой ти гарантира, че още преди това не е бил тук!
Уорън твърдеше, че тия китайци били като дъга след дъжд, хем са тук, хем ги няма, появяват се и изчезват както и когато им е удобно. Каквото и да означаваха приказките на Уорън, вечерта Оси разговаря с Кармен, но Кармен не пожела да се произнесе по този въпрос и това се стори на Оси наистина съмнително.
— Я кажи — искаше да знае Уорън на следващия ден, — как изглеждат изобщо тия животни?
Когато чу Кени да се прибира в къщи, той специално се качи от работилницата си горе. Но въпреки това Кени не бе в състояние да даде точно описание. Отново заговори за червейчетата, но Уорън по никой начин не можеше да се съгласи с това понятие, от научна гледна точка то било абсолютно несъстоятелно, дори само поради факта, че единственото разбираемо нещо от описанието на Кени се отнасяше до големината на животното, а тя отговаряше по дължина и обем горе-долу на неговия среден ръст, който в никакъв случай нямаше размер на червейче.
— Sacredieu — отвърна Уорън и отново поклати глава, — това трябва да е нещо китайско, във всеки случай британско червейче не е.
Скоро и извън дома на мисис Мълиган се заговори за съществуването на някакви странни животни, които били забелязани след отдръпването на водния поток. Но описанията на тези животни значително се различаваха едно от друго. Във всеки случай никой не говореше за китайски комплот като чичо Уорън.
Тед, когото Оси отскоро бе престанала да сравнява с ужасяваща мечка, бе чул за някой си мистър Хоукинс, който се намирал дори в смъртна опасност, защото по невнимание бил глътнал едно от тези животни заедно с лист от салата. Същият мистър Хоукинс лежал със силно отравяне в болницата. Мисис Суифт пък, която и по-рано бе проявявала усет към реалното, се кълнеше, че това били просто плъхове, чието нашествие било започнало след наводнението, което, от една страна, сигурно беше вярно, но, от друга — не обясняваше злата участ на мистър Хоукинс, защото цял плъх дори и един мистър Хоукинс не би погълнал току-тъй. А Уорън се изсмиваше неприятно гръмогласно и пронизително, когато научаваше за подобни безсмислици.
За Оси Мълиган съдбата бе избрала един неделен ден за запознанство с тези тайнствени същества. Разбира се, след всички удари, които й бе писано да понесе, запознанството й със загадъчните животинки се оказа най-тежко. Това бе първият ден, през който Оси искаше да си даде почивка. Спа дълго — здрав освежителен сън, после направи една обилна гореща баня, зави косите си в мек и богат тюрбан, след което се накани да поздрави госпожица Кармен. Изведнъж Оси се изуми, още отдалеч, стори й се, че госпожица Кармен не бе в квартирата си.