5.
Мистър Ванг Ли напусна по собствено желание, без да назове причини пред мисис Мълиган. Тогава слънцето, изведнъж просия в този мрачен свят и с такава вихреност разгърна силите си, че полумъртвата природа се възправи, изплашена, и със същата вихреност започна да наваксва онова, което бе пропуснала досега. Хората се събираха на групички, приятно възбудени, и организираха малки тържества, за да отпразнуват завръщането на слънцето, на което вече почти не се бяха надявали. Не след дълго обаче, едновременно с усилващите се горещини, радостта им премина в мъчителни стенания. Що се отнася до Оси, причината, че не изпита истинска радост при новото откриване на магазина, не бе в горещината — прекалено прясна бе още болката й по госпожица Кармен. С помощта на Тед и Алиша тя бе погребала тленните останки на Кармен извън селището. Като малка траурна процесия бяха потеглили те към един елшак в някаква изсъхнала падина — място, действително много подходящо за случая, предложено от Тед, „добрия Тед“, както го наричаше Оси междувременно, забравила за мечката.
Впоследствие често виждаха Оси из ливадите да се приближава към елшака, където се заседяваше и си припомняше блаженството, с което някога я бе дарявала с присъствието си госпожица Кармен. Все по-рядко тя изтриваше по някоя сълза и особено когато стана толкова горещо, изпитваше удоволствие да се спотайва в сянката на елшака и да вдъхва свежестта, която се излъчваше от листата му. Понякога дори си позволяваше да откопчае две копчета на блузата си и да достави малко въздух на гръдта си, по което проличаваше, че вече не мисли само за загубата на госпожица Кармен.
Тя не знаеше какво да предполага относно причината за тази загуба. За научните качества на Уорън Оси бездруго не бе имала особено добро мнение. С облекчение узна, че мистър Хоукинс бе успял да се оправи след отравянето и междувременно бил изписан от болницата. Наистина слуховете за поразиите, причинени от странните твари, се задържаха упорито, подобно на тези за летящите чинии. И както привържениците на последните с религиозна пламенност се кълняха в съществуването на извънземни цивилизации, така и другите упорито настояваха за някакъв вид мутация, която била причинена от наводнението. Единствен Уорън държеше твърдоглаво на своето, че никой друг освен китайците — той употребяваше вече множествено число! — не бе довлякъл тази гадост.
Междувременно Оси постепенно бе постигнала душевно равновесие, търговията й наистина не процъфтяваше, което тя не бе и очаквала, но във всеки случай бе също тъй далеч и от предсмъртна агония. Единствено видът на празната квартира на госпожица Кармен бе в състояние да й напомни за всичко онова, което е преживяла. Но общо взето, тя успя да си възвърне равновесието.
Един ден, когато седеше пак под сянката на елшака, й хрумна да покани Тед и Алиша на чай и, без да му мисли много, тя реши да насрочи поканата за следващата неделя: щеше да опече сладкиш, да направи едно от своите прочути някога лешникови рула. Взе една готварска книга, останала от майка й, и още същата вечер намери рецептата. Четеше я и си записваше на една бележка какво беше необходимо за сладкиша и какво да набави, за да излезе сполучлив.
Рецептата гласеше така:
За тестото:
300 г брашно, 15 г мая, 1/8 л хладко мляко, 100 г масло, 40 г захар, 1 яйце, сол, 1 чаена лъжичка ванилия, брашно за разточване на тестото.
За плънката:
1/8 л мляко, 40 г масло или маргарин, 300 г препечени смлени лешници, 100 г захар, 1 яйце, 1 жълтък за отгоре, маргарин за намазване.
Освен това:
2–3 чаени лъжички лимонов сок, 60 г пудра захар, 16 захаросани череши.
Още на следващата сутрин Оси посрещна Алиша с поканата за чай, а вечерта, когато Тед влезе в магазина в одеянието си на пъклен ангел, Оси му се усмихна, сякаш бе дошъл да вземе нея, а не Алиша. Тя не бе очаквала, че Тед така мило ще поблагодари за поканата. Заизкачва се нагоре окрилена, без да се разсърди, прескочи Аякс, влезе в кухнята, върза си престилката и започна да твори. Всичко необходимо бе подготвено. Оси взе един кастрон от полицата и изсипа в него брашното. Поотупа го с длан, докато повърхността му се изравни, след това направи по средата една вдлъбнатинка, сложи в нея разтрошената мая и я разтвори с хладко мляко. След като извърши всичко това, от гърдите й се изтръгна радостна въздишка, тя избърса чело с опакото на ръката си, бутна кастрона малко встрани и остави маята да втаса. Междувременно разбърка маслото и захарта, счупи яйцето и го добави заедно с щипка сол и една чаена лъжичка ванилия! Като приключи и с това, Оси прибави маслената смес към брашното с маята и започна да меси. Веднага след това заблъска тестото с лъжицата за готвене, кастронът, затанцува и затрополи по масата и скоро тя усети умора в ръцете и китките, с които удряше тестото и държеше здраво побеснелия кастрон. Въпреки това Оси беше в повишено разположение на духа и когато, чул трополенето, Кенет дойде да погледне, майка му беше в такова великолепно настроение, че забрави дори да го попита за домашните му. Оси великодушно пренебрегна непочтителния начин, по който Кенет се осведоми за целта на цялото начинание. Тя продължи да блъска с все сила тестото, Кени видя как върхът на Осиния език се подаде над долната й устна и накрая — как майка му просия в усмивка, когато под нейните удари тестото започна да пуска мехури. Оси кимна с глава и изглеждаше почти така, сякаш водеше с тестото подобен диалог, както преди няколко седмици с госпожица Кармен. После донесе дъската за точене и я постави върху масата, поръси отгоре брашно и разточи тестото в почти квадратна форма. Забеляза как Кенет пъхна два пръста в смлените лешници и само това успя да я ядоса за миг.