— Я по-бързо изчезвай оттука! — каза тя и Кени моментално се измъкна.
След излизането му тя възвари мляко и разбърка в него маргарина, лешниците и захарта, като добави към тях и едно яйце. Когато пълнежът изстина, тя го изсипа върху разточеното тесто, разпредели го и го размаза гладко с опакото на лъжицата. Тогава й хрумна, че трябваше да намаже краищата на тестото с разбит жълтък, преди да завие, сладкиша. Поразмисли за миг и как да го завие, след което го направи по дължина. Сега, когато рулото беше готово, когато резултатът бе пред очите й, тя въздъхна за втори път, също тъй облекчено и доволно, както и първия. После малко се поядоса, защото подозираше, че чичо Уорън е обсебил тавата за някой от ненужните си експерименти, но след това се плесна по челото, защото тя беше пред очите й, само че не я бе видяла веднага. Към мазнината, с която намаза рулото, добави и малко мармалад, след което го постави в тавата. Постави го с леко подвити краища, тъй че сладкишът придоби приблизително формата на плъзгач на детска люлка. Когато приключи с това, Оси се отпусна на един стол в кухнята и в същото време въздъхна за трети път. Погледна часовника, отново стана и потърси цигара. Този път изобщо не й представляваше трудност да мине покрай опустялата квартира на Кармен. Стоеше, пушейки в стаята и поглеждаше към прозореца. Беше още светло, къщите на отсрещната страна на улицата блестяха в мек; червеникав оттенък. Чу Уорън да излиза от работилницата и бавно да се качва по стълбата. Но преди той да се появи горе, Оси бе отново край кухненската маса. Времето, необходимо за втасването на сладкиша, бе изтекло. Когато Уорън надникна през вратата, видя Оси да пъха тавата във фурната.
— Какво правиш? — попита той. — Яденето ли приготвяш?
— Пека — отвърна Оси, — пека сладкиш.
— Защо? — попита Уорън и Оси му отговори остро:
— За неделя. Очаквам гости.
Уорън поклати глава и затвори вратата. Оси чу шума от стъпките му — звучаха така, сякаш шареше неспокойно нагоре-надолу. Най-сетне Уорън повторно отвори вратата и объркан погледна вътре. Протегна комично шия, но в първия миг не каза все пак нищо. Накрая зина няколко пъти като риба или сякаш се канеше да започне да заеква и тогава попита:
— Кажи ми, Оси, да не си влюбена?
Напуши я смях, но й беше забавно да остави чичо Уорън в пълно неведение. Сега имаше на разположение двадесет и пет минути, докато се пече сладкишът. Изпитваше желание да изпуши втора цигара, вече я държеше между устните си, но междувременно, за да приключи с всичко, разбърка в една купичка пудра захар с лимонов сок. През цялото време се подсмихваше на въпроса на чичо Уорън. Просто не можеше да се успокои, че Уорън й бе задал такъв въпрос. Продължавайки да се усмихва, поръси сладкиша с разтворена в лимоновия сок захар, после извади от скривалището им захаросаните череши, които бе сложила там заради Кени, разряза ги на равни половинки и гарнира с тях готовото руло. След това хвърли още един продължителен и доволен поглед на своето творение и подобно на Създателя констатира, че то е излязло сполучливо. После бутна сладкиша най-долу в кухненския шкаф. „Прекалено е рано — помисли си тя, — не е необходимо Кени и Уорън да го виждат“.
6.
В отлично разположение на духа, във възторжено, почиващо на добра основа настроение, Оси Мълиган прекрачи на следващия ден прага на своя магазин. Бе отново петък, в девет часа дойдоха вече първите клиенти. Мисис Бъшула искаше да си купи нощница и хихикаше малко позасрамено, защото държеше нощницата да е по възможност прозрачна, с дълбоко, доста смело деколте. Тя самата не пестеше намеците по отношение на малко попрезрялата си възраст и посред своето девическо хилене попита Оси: