— Кажете, мисис Мълиган, не мислите ли, че съм просто една глупава гъска?
Оси отрече с уместна решимост и успокои мисис Бъшула със съвършено искрените си забележки относно нейната все още добре запазена фигура. В общи линии през този ден всичко вървеше така, както го желаеше Оси — търговията й от ден на ден да процъфтява. Малко проблематичен се оказа само случаят с мис Кънвърс, която си търсеше бели ръкавици за сватбата на своя брат Брет, започнал неотдавна зъболекарска практика в Шипли и само след няколко седмици намерил помощница, която да го последва пред олтара. Мис Кънвърс, свадлива стара мома, не можеше да реши обикновени или ажурни ръкавици бяха по-подходящи за случая. Надянала с мъка костеливите си ръце едновременно в двата вида ръкавици, тя се разхождаше нагоре-надолу из магазина и проверяваше разликата в падането на светлината върху забулените си в бяло пръсти, след което напусна магазина, без да е купила нещо, защото не можа да реши дали памучни, или кожени ръкавици щяха да й свършат повече работа.
Към четири часа следобед Оси тъкмо бе заета с мистър и мисис Аморети, които избираха блуза за дъщеря си Маргарет, когато онзи страхотен вик проехтя чак долу в магазина. Както вече казахме, дотогава всичко бе вървяло задоволително, прагът на Осиния магазин бе позлатен от слънцето и доколкото потокът от клиенти позволяваше, мисис Мълиган и Алиша постоянно подслаждаха работата си с шеги. Тогава, към четири часа, се случи споменатият инцидент и из един път помрачи успешния до този момент за Оси работен ден. Тя тъкмо показваше на светло една бледорозова блуза от шифон, която сигурно щеше да получи одобрение от страна на мистър и мисис Аморети, когато отгоре долетя викът, в известен смисъл се сгромоляса по стълбата, като някой във висша степен непристоен натрапник. Оси се вцепени, а блузата, която държеше на светло, затрепери в ръцете й. Почувства погледите на мистър и мисис Аморети отправени към себе си. Южният произход на мистър Аморети трябва да спомогна за това лицето му да придобие едно, тъй да се каже, обуздано диво изражение, което се реализира преди всичко в свъсването на гъстите му вежди, докато върху бездруго бледото лице на мисис Аморети се изписа неудоволствие и тя с очевидно потреперване на гласа попита дали мисис Мълиган също е чула и какво трябва да е било това. Озовала се натясно между погледите на двамата Аморети, Оси се почувства като зайче, хипнотизирано от погледа на змия, неспособно да помръдне от мястото си. Неволно тя сгуши глава между раменете си, сякаш всеки момент очакваше ужасният звук да се повтори, смутил така чувствително равновесието в спокойния ход на покупката. Все още размишляваше какво да отговори на мисис Аморети, когато мистър Аморети предложи, че ще е по-добре да наминат някой друг път при по-благоприятна възможност.
— Сега по-скоро ще трябва да се погрижите за нещо друго, мисис Мълиган! — добави той малко загадъчно.
— Но моля ви — отвърна Оси, след като крясъкът не се повтори и блузата от шифон бе кажи-речи продадена, — сигурно не е нищо особено, вероятно Кенет си е опарил ръцете на печката.
Почти успокоена от тази мотивировка, в която сега се мъчеше да повярва, Оси успя да доведе до успешен край продажбата на блузата и едва когато изпроводи до вратата мистър и мисис Аморети, размени с тях още няколко любезни думи и се извини за инцидента, тя се изкачи по задната стълба. Действително си мислеше, че Кенет си е изгорил пръстите на кухненската печка и както му бе присъщо, бе изкрещял неподобаващо високо от преминалата бързо след това болка. Тъй че тя не се разбърза кой знае колко, а с най-обикновено темпо се изкачи по стълбата. Както бе очаквала, завари вратата на кухнята отворена, но и една друга врата зееше насреща й, което тя съвсем не бе очаквала — вратичката в долния край на кухненския бюфет. Кенет не бе близо до печката, Оси го завари пред бюфета на пода.
— Как можа да ти хрумне да изкрещиш така — каза Оси, — та да се чуе долу в магазина. Какво ще си помислят клиентите ми?
Каза го без какъвто и да било гняв, просто така, колкото да каже нещо, и едва тогава се заинтересува от причината, поради която бе изкрещял. Кенет се бе свил на пода в кухнята, изглеждаше някак по-дребен и слабоват и очевидно се нуждаеше от помощ, особено в момента, когато, вместо да отговори, извърна глава и погледна безмълвно към най-долния рафт на бюфета.