2
Беше краят на април, четиринадесет дни откакто се стопи снегът. По правило от този месец не можеше да се очаква друго, освен горчиви разочарования. Наистина понякога се усещаше незначително затопляне на въздуха, което водеше до усилване на надеждата, че пролетта най-сетне е благоволила да настъпи. Мисис Бингъл разправяше в магазина на Оси Мълиган, че прекарала цял един следобед на слънце на своя балкон. Докато избираше подходящи копчета за една мостра на мисис Бингъл, Оси изслуша тази новина с щастлива усмивка, но изведнъж не можа да реагира другояче, освен да попита с непреднамерена строгост кога е било възможно да стане това.
— Във вторник — отвърна мисис Бингъл, — да, точно така, спомням си, беше вторник следобед.
С помощта на Алиша Оси в края на краищата констатира, че в най-добрия случай е ставало дума за някакъв си половин час и мисис Бингъл е могла да поседи навън само с вълнена жилетка, за да не замръзне.
И тъй, всичките си надежди хората възлагаха на месец май. Действително рано сутринта, когато участниците в първомайската манифестация се отправиха към Шипли, слънцето грееше. През селището забоботиха тракторите на селяните, които в добро настроение потеглиха на работа към полето. Оси дръпна кепенците, отвори прозорците и въздъхна с дълбоко облекчение. Облегна се за малко навън и почувства лека топлина по челото и по деколтето на пеньоара си, който при навеждането й над перваза на прозореца се бе разтворил. След това се върна обратно на масата за закуска и малко се ядоса на тъпото изражение върху лицата на чичо Уорън и Кени, което не й се стори уместно при вида на твърде положителната промяна във времето. Взе чашата и изпи на крак остатъка от кафето си, като я придържаше с лявата ръка, за да не капне на гърдите й.
За щастие Кенет и Уорън скоро се оттеглиха, така че Оси можеше да се приближи до квартирата на госпожица Кармен с цел да си побъбри надълго и нашироко в празничния ден. Разбира се, предмет на нейния разговор трябваше да бъде времето, но той не излезе толкова подробен. Само в много редки случаи Оси бе имала основание да се дразни от държането на Кармен, действително в много редки случаи, но това основание никога не би било толкова съществено както днес, тъкмо в това прелестно утро. Докато уведомяваше своята довереница за равновесието, в което се намираше тази сутрин, тя не забеляза у госпожица Кармен нищо друго, освен възражение, и то толкова упорито, че Оси се почувства дълбоко засегната. На нейното обръщение госпожица Кармен си позволи да мълчи, и не само това: Оси обидено констатира как госпожица Кармен с все сила и упорство стискаше човката си: на всичко отгоре птицата направи и нещо друго, а именно — разтърси глава, разтърсваше я с такова нечувано настървение, че Оси почувства как в гърдите й се надигна истинска ярост. Тя взе една цигара от масата, потърси кибрит, позабави се, докато я запали — всичко това, за да се успокои, после загърна пеньоара по-плътно около талията си и отново се отправи към госпожица Кармен. Горе-долу бе успяла да се посъвземе, опитваше се да говори спокойно и с голяма предпазливост, но въпреки това бе посрещната отново с възмутително невежество от страна на госпожица Кармен, нейното непрестанно тръскане на глава, и не стига това, ами госпожичката дори престана да обръща внимание на Оси, размаха криле към своята кабина за къпане и като си придаваше важност, газейки и пляскайки във водата, си направи една баня.
Макар сега да бе излязла извън кожата си от яд поради държането на Кармен, по-късно, след години, Оси пламенно щеше да възхвалява мъдростта на папагалчето, и не само мъдростта му, но и неговата ненадмината пророческа дарба. В този момент естествено тя не разбираше нищо и реши да извика Уорън. Забеляза котарака Аякс, който в непосредствена близост до вратата я наблюдаваше подигравателно с пламтящите си жълти очи и незабавно изчезна, преди тя да бе успяла да го ритне. Тогава Оси отвори широко вратата и изкрещя надолу към Уорън. Нададе ухо към стълбите, но не чу нищо и извика повторно. Чичо Уорън не отговаряше. Беше толкова тихо, че Оси дори не беше сигурна дали Уорън е долу в своята работилница. Както често ставаше, тя се поддаде на заблудата, че един изобретател вдига в работилницата си оглушителни шумове или дори експлозии. Но ерата на експлозиите в работилницата на чичо Уорън бе останала вече години назад, един дявол знае какво майстореше той тъкмо по онова време, за което и сам вече не си спомняше, защото неговите изобретения меняха своите сфери и цели на действие. Понякога върху съвършено нова база изработваше вентилационна система за аероплани от последното столетие, понякога го занимаваха кънки за бълхи или пък проектираше сабя с фосфоресциращ жлеб за оттичане на кръвта и насочващо магнитно съоръжение на върха на острието, или бе на път да добие енергия чрез полети с пощенски гълъби, или получаваше алкохол от добре отлежали кафяви въглища. Чичо Уорън беше този, който революционизира домостроителството посредством моторизиране на всеки отделен етаж, той сгъстяваше въздух в консервни кутии и приготовляваше от него желеподобна маса, която практично можеше да се реже на филии. Но в едно и също време неговото внимание бе насочено към безброй други изобретения, да работи над едно, единствено не би го удовлетворявало.