До известна степен чичо Уорън страдаше от прекален изблик на идеи, така че в течение на една-единствена седмица беше склонен да се занимава най-малко с десетина от тях. Разбира се, при това огромно напрежение ставаше трудно, дори невъзможно да разграничава едни проекти от други, тяхното сливане бе неизбежно при по-нататъшното им развитие, женитби и венчавки идваха на дневен ред, поставяха се основите на нови поколения, чиито родословни дървета за съжаление се губеха някъде в бъркотията. Идеите, разправяше веднъж Уорън, го връхлитали тъй, както другите хора — мухите, и той, тъй да се каже, ги ловеше с голи ръце. За себе си твърдеше, което между впрочем не интересуваше никого, че се бил издигнал на най-високото стъпало на познанието, където можеш да вдъхваш само редкия въздух на самотното величие. Обединяването на всички негови тези водеше до отрицание на целта, негова молба бе да се избегне направата на всеки продукт, осезаем с човешка ръка. След всичко това без съмнение ще възникне въпросът дали неговият самотен път на откривател накрая все пак не е дал — да, точно така — не е дал плод на някое колосално осезаемо изобретение, а именно — единствено възможната, единствено валидната реализация на перпетуум-мобиле. Още в дните, прекарани като ландскнехт, като военномислещ, той си бе изработил тънък усет за движението, но Уорън нямаше намерение да постига никакви цели. Не бе случайност, че едва на четиригодишна възраст чичо Уорън откри още веднъж колелото, при това много по-задълбочено и обосновано, отколкото неговият пръв откривател. Още докато си играеше в пясъка, той набеляза невиждани досега сражения, скицира ги по една неизползвана във военния занаят геометрия и ги приложи тъкмо в такива местности, за които военните винаги казваха, че били непригодни за сражения. Младият Уорън, доказа обратното и провеждаше тези невъзможни битки без, разбира се, да го интересуват нито победи, нито поражения, вълнуваше го само драматичната прелест, бушуването на военното действие. Още тогава той разгръщаше боеве без противници, боеве, които до известна степен се решаваха от само себе си. Той измисли последното тотално сражение. Тъй като оставяше малко писмена документация след себе си, се съхрани като негова тайна какви методи бе прилагал. Бяха намерени само няколко хартийки с надраскани по тях бележки за издигането на книжни хвърчила на невероятно дълги шнурове, за употребата на стоманени въжета за движението на водни облаци, едно предложение за изкуствено оцветяване на дъжда, както и една бележка за техниката на привидното замръзване на реките. В края на краищата, въпреки жалкото наследство за потомците, това бяха достатъчно доказателства за гения на Уорън, който жалкият свят за съжаление не притежаваше дарбата да разбере.
Толкова по-малка способност да проумее това имаше Оси, която в крайна сметка беше една най-обикновена продавачка в магазин в Пиклмоур, графство Бейкст. В интензивната експлоатация на гения на чичо Уорън тя виждаше само едно безсмислено суетене. И сега, след безсрамното оскърбление от госпожица Кармен, със своето кръщене, насочено към работилницата на изобретателя, Оси нямаше никакво друго намерение, освен да му попречи и да накара тъкмо него да плати за ядовете й. Щеше да поиска от Уорън да излязат и се поразходят на слънце, но той изобщо не реагираше. Възможно бе в този момент той да наподобяваше госпожица Кармен и също тъй да тръскаше глава. В стремежа си да се добере до Уорън Оси бе застанала с гръб към прозореца и тъй тя не бе забелязала още, че небето отново се бе забулило в своята обичайна окаяна сивота.
Час по-късно един вихър помете полята, един-единствен силен порив на вятъра, и след това във въздуха отново замириса на дъжд. Селяните по нивите побързаха с полската работа, докато едно съобщение от Шипли извести, че вятърът щял да изтръгне от ръцете на демонстрантите плакатите, с които те настояваха за неприкосновеност на профсъюзната свобода, най-малкото внезапният вихър щял да отнесе шапките от главите на хората и дори няколко от тях се били издигнали като въздушни балони право нагоре в небето. Ставаше дума за студен вятър и температурите отново спаднаха. По-късно някои се питаха защо не бяха разбрали сигнала, този знак, който богът на времето бе вложил в образа на силния вихър, но тъй или иначе не го бяха разбрали и поради това не взеха никакви предварителни мерки, каквито биха били препоръчителни при това положение. Инак следобедът в деня на труда, що се отнася до времето, протече така, сякаш прищевките на април прекрачваха и прага на май. Ако не им се налагаше да излязат, през остатъка от деня хората продължиха да си седят по стаите и убиваха времето си с игра на „вист“, „монопол“ или „да хванем шапката“.