Силните му пръсти се заровиха в косата й, помилваха я успокоително. Бузата й се притисна в широката, топла, обещаваща сигурност мъжка гръд.
— Недейте така, мадам — изрече той дрезгаво. — Какво правите? Нима искате да ме уплашите до смърт?
Когато светът отново се върна в правилната си позиция и треперенето отслабна, Каролайн си пожела с внезапна сила да потъне завинаги в топлината на тялото му. Да вярва, че докато той я държи здраво, никой няма да посмее да й стори зло. Да забрави поне за малко, че това глупаво желание представлява най-голямата опасност.
Тя опря ръце на гърдите му и се изтръгна от прегръдката с отчаяние, което изненада и самата нея.
— Аз ли ви уплаших до смърт? Вие сте този, които изникна от сянката и се нахвърли върху мен! Ако бях полетяла от балкона, утре бедният Уилбъри щеше да прекара половин ден да събира жалките ми остатъци и да мие кръвта от камъните на двора. Почти ми се иска това да беше станало, защото си го заслужавате. Как смеете да се промъквате така в стаята ми? — Тя се отдръпна и го огледа подозрително. — Как всъщност се озовахте тук?
Той проследи отдръпването й без видимо вълнение. Очите му святкаха развеселено.
— Качих се пеша.
Каролайн спря и учудено смръщи чело. Проследи протегнатата му ръка и откри, че онова, което бе сметнала за балкон, в действителност е покрита галерия, която обикаля цялата кула. Вероятно някъде имаше стълба или преход към следващата кула и към долния етаж.
Кейн скръсти ръце под гърдите и се осведоми тихо:
— А вие какво си помислихте? Как според вас съм стигнал до балкона ви, мис Кабът?
Каролайн преглътна.
— Аз… ами… — Вече не беше сигурна какво си е помислила. Беше невъзможно той да се е превърнал в прилеп и да е долетял до балкона, за да се промъкне в стаята й и да застане до леглото, за да я покрие със сянката си. Като си го представи да стърчи над леглото й в мрака, в съзнанието й изникна и друга картина, още по-объркваща… и по-предизвикателна. Замига сърдито и се опита да я прогони. — Аз… предположих, че… може би…
Кейн се смили над мънкането й и махна с ръка.
— Не исках да ви уплаша. Мислех, че отдавна сте си легнали. Боя се, че ми е трудно да свикна с живота в провинцията. Не можах да заспя, затова излязох да се поразходя по галерията и да изпуша една пура.
Едва сега Каролайн забеляза тънката пура, хвърлена на каменния под, която още димеше. Сигурно я е хвърлил, когато се е втурнал напред, за да я спаси от падане. Сега й стана ясно и защо бе усетила миризма на сяра малко преди появяването му.
След като видя пурата, забеляза и други неща. Например скандалната липса на жакет, жилетка и шалче на врата. Домакинът й беше облечен само в тънка ленена риза, напъхана в панталон за езда от сърнешка кожа, който стягаше стройните хълбоци и подчертаваше силните мускули на бедрата. Ризата беше отворена на шията и разкриваше бронзова кожа и медноцветни косъмчета на гърдите. Косата беше вързана на хлабава опашка на тила, но няколко влажни кичурчета бяха нападали по лицето му.
Видът му моментално й напомни, че и тя не е прилично облечена. Не бе помислила да наметне халата, така великодушно предоставен й от него, и сега стоеше тук боса, облечена само в старата си нощница, косата й падаше в безредие но гърба. Излинелият памук не скриваше нито една извивка на тялото й. Това я накара да се изчерви и тя скръсти ръце под гърдите си. За първи път изпитваше благодарност, че природата не я е надарила особено богато на това място. За разлика от нея Порция имаше пищен бюст.
— Дано само викът ми да не е вдигнал на крак цялото домакинство.
— Убеден съм, че слугите си спят най-спокойно — увери я Кейн и устреми поглед не към гърдите й, а към крехката извивка на шията. — Все пак те би трябвало да са свикнали с такива шумове — сърцераздирателни викове, молби за милост, измъчени стонове от подземията…
Пак ли? Отново се надсмиваше и над нея, и над себе си. Но лицето му оставаше напълно безизразно. Дори не вдигна светлите си вежди.
Каролайн се усмихна хладно и отвърна:
— Това не ме изненадва. Знаех си, че този внушителен замък не може да няма добре оборудвано подземие.
— Ама разбира се! Там са затворени най-красивите девици от селото. Ако желаете, ще отидем да ги видим, преди да си заминете.
— Ще се радвам да ви придружа.
Кейн се облегна на парапета.
— Боя се, че занемарих по осъдителен начин задълженията си на домакин. Надявам се да ми простите, че не бях тук, за да посрещна вас и сестрите ви с добре дошли.