— Мисля, че това е ролята, която изпълнява с най-голямо въодушевление — промърмори Каролайн, припомнила си Воксхол и спасението си в последната минута. — А какво ще кажете за Виктор Дювалие? И той ли е бил, така да се каже, подопечен на Кейн?
В очите на констабъла блесна нещо, което при не толкова овладян мъж, би могло да се вземе за веселие.
— Вие сте много внимателна слушателка, мис Кабът. Не мечтаете ли за кариера в полицията?
— Само ако ми позволите да продължа с разпита си — отвърна тя, без да крие самодоволната си усмивка.
Мъжът въздъхна.
— Щом настоявате. Бащата на Виктор бил богат граф, загинал на гилотината по време на френската революция. Майката също изгубила живота си. Една от лелите успяла да доведе Виктор в Англия. За нещастие никога не успя да преодолее акцента си и съучениците ни много му се подиграваха. Имайте предвид, че тогава бяхме във война с Франция. Кейн го взе под крилото си и момчетата престанаха да превръщат живота му в ад.
Каролайн го слушаше с нарастващо любопитство.
— Спомням си как в Лондон ми казахте, че Кейн е бил не само ваш закрилник. Бил ви е приятел.
Усмивката на Ларкин угасна.
— Оттогава мина много време.
— Още преди Елоиза Маркъм да изчезне? — отгатна тя и понижи глас. Не искаше никой да чуе разговора им.
— След изчезването на Елоиза Ейдриън престана да ми се доверява — обясни Ларкин, неспособен да скрие горчивината си. — Държеше се, сякаш никога не сме били приятели.
— А какво стана с Виктор? Кейн продължи ли да му се доверява?
— Виктор се върна във Франция. Малко след изчезването на Елоиза.
Каролайн усети тръпки и интересът й нарасна още повече.
— Откъде знаете, че тя не е заминала с него?
— Защото тъкмо разбитото сърце го накара да напусне Англия. Вижте, мис Кабът, ние тримата бяхме добри приятели и от нас тримата Виктор обичаше Елоиза най-силно. Мисля, че никога не прости на Ейдриън, когато тя избра да отговори на любовта му.
— А вие? — попита Каролайн, макар да съзнаваше, че постъпва нетактично. — Вие простихте ли му? На него и на Елоиза — добави бързо тя.
Ларкин бавно отпи глътка чай.
— Ако имах нещо общо с изчезването й, смятате ли, че щях да се откажа от мечтата си да стана свещеник и да посветя живота си на залавянето на престъпниците?
Каролайн знаеше, че чувството за вина тласка мъжете да вършат странни неща, и не възрази.
— Това е било голяма загуба за църквата, сър — рече тя и се усмихна опрощаващо. — Мисля, че от вас щеше да излезе чудесен свещеник.
Ларкин отново отпи глътка чай и една упорита къдрица падна на челото му. Каролайн устоя на желанието да я приглади назад, но толкова години се беше разправяла с панделките и фльонгите на Порция, че не можа да пренебрегне лошо вързаната му вратовръзка.
Остави гергефа в скута си, протегна ръце и внимателно върза тясната ивица плат, както беше редно. Сама се учуди на искрената привързаност, която изпитваше към този почти непознат мъж.
— Според мен, констабъл Ларкин, вие имате спешна нужда от съпруга. Или поне от камериер.
— И за кое от двете работни места ще се кандидатирате, мис Кабът?
При звука на дълбокия, леко дрезгав глас Каролайн погледна пред рамо и откри зад себе си Ейдриън Кейн. Той я гледаше мрачно и от уж скандалния му чар нямаше и следа. Вивиан свиреше някаква мелодия на арфата и това му бе позволило да обиколи салона. Каролайн веднага се запита откога стои зад нея и каква част от разговора й с Ларкин е могъл да чуе.
Дръзкият въпрос предизвика червенина по бузите й. Ала преди да му отговори по същия начин, Ларкин се усмихна и заяви:
— Боя се, че с оскъдните си доходи не мога да си позволя нито камериер, нито съпруга.
Погледът му отново потърси Вивиан. Нежните й пръсти се плъзгаха по струните на арфата и изтръгваха тихи звуци. Трепкащата светлина на лампите сякаш изсмукваше цвета от бузите й и тя изглеждаше въздушна, като златокос ангел, който всеки момент ще полети обратно към небето.
Кейн скръсти ръце зад гърба си, наведе се над облегалката на дивана и наклони глава, за да огледа бродерията на Каролайн.
— Благослови нашите елфи — прочете високо той. — Виж ти, колко хубаво житейско мото.
— Благослови нашия живот — поправи го Каролайн и огледа с присвити очи кривите букви на благословията. Когато Кейн се отпусна на отсрещния диван, подигравателният му поглед я накара да се залови с ново усърдие за бродерията си. Размаха иглата като копие, което се готвеше да забие в черното сърце на виконта, и заяви: