Подът беше от утъпкана глина. Дебели дъбови греди крепяха ниския таван. Когато се промуши под една от тях, по тила й се полепиха паяжини и тя потрепери. Ако не бяха ръждивите железни поставки за факли, поставени на равни разстояния по нацепените, осеяни с мокри петна стени, щеше да си помисли, че никой не е влизал в коридора от столетия. Късите лоени свещи хвърляха повече сенки, отколкото светлина. Каролайн изобщо не бе забелязала, че коридорът е направил завой, докато не се огледа и не установи, че входът вече не се вижда. Зад нея вече имаше само мрак, а отпред — трепкащи сенки.
Нещо притича по пода, остри малки нокти задраскаха по утъпканата глина. Каролайн изписка задавено, направи скок напред и се удари в една врата. В отчаян опит да избяга от тлъстия нагъл плъх — както си го представяше — тя натисна бравата и установи, че най-сетне бе намерила онова, което търсеше отдавна — заключена врата.
Веднага забрави за плъха и отново натисна бравата с надеждата този път да поддаде. Ами ако случайно беше попаднала на вратата към семейната гробница? Или към добре оборудваната изба, с която се хвалеше Кейн?
Коленичи, за да погледне през ключалката, когато внезапно от мрака зад нея прозвуча глас, сух като въздуха в гробница.
— Мога ли да ви помогна с нещо, мис?
Каролайн скочи и се обърна. Уилбъри стоеше зад нея като току-що излязъл от семейната гробница. Под светлината на свещите лицето му беше бледо и сковано като мъртвешка маска.
В ръката си стискаше връзка железни ключове и всичките бяха ръждиви.
— Добър ден, Уилбъри — поздрави Каролайн и се усмихна любезно, — наистина е много добре, че се появявате точно сега. Тъкмо си мислех колко хубаво би било да се появи някой, който да ми отключи тази врата.
— Наистина ли?
Отговорът му не й остави друг избор, освен да настои.
— Вашият… господарят ви ме изпрати да взема нещо от това помещение за сестра ми.
— О, така ли? И защо не е позвънил за мен?
— Защото знаеше, че смятам да мина оттук, и не искаше да ви безпокои. — Икономът вдигна снежнобелите си вежди. Каролайн се наведе към него и пошепна съзаклятнически: — По-добре помогнете на господаря си да услужи на сестра ми, Уилбъри. Твърде възможно е Вивиан много скоро да стане господарка на този замък.
Мърморейки нещо неразбираемо, което подозрително прозвуча като „дрън-дрън“, Уилбъри затърси между ключовете си. Най-сетне намери правилния и го пъхна в ключалката. Каролайн грабна една свещ от най-близката поставка на стената и дъхът й се ускори.
Уилбъри отвори вратата и старите му кости изскърцаха също като прастарите панти. Каролайн влезе и бавно вдигна свещта. Искаше й се той да си отиде, но нямаше как да го отпрати. Вместо вериги и белезници, в които да висят изгнилите остатъци от невинни девици, скромното помещение беше оборудвано с прости дървени етажерки, по които бяха подредени безброй панички, бутилки и платнени чувалчета. На всяко имаше табелка с надпис: „мускатово орехче“, „джинджифил“, „мащерка“ и т.н. Каролайн въздъхна разочаровано. Почти беше очаквала да прочете „вълча млечка“ или „татул“.
Очевидно беше попаднала в склада за подправки. Тук нямаше нищо уличаващо.
— При нас още важат старите правила — уведоми я гордо Уилбъри. — През средновековието е било обичай господарят да държи под ключ скъпите и редки подправки.
А оттогава бяха минали само триста или четиристотин години. Сигурно тогава е бил дете, помисли си Каролайн и се укори за жестокостта си.
— Ах, ето го! — Внимавайки да крие разочарованието си, тя грабна от етажерката първото шишенце, което й попадна, и го пъхна в джоба на полата си. — Точно това липсва в чая на сестра ми.
Когато мина покрай стария иконом, той проговори с обичайната си сухота:
— Не е зле да добавите малко повече захар, мис.
Каролайн се обърна изненадано и го дари със сияеща усмивка.
— И защо?
Старецът посочи с глава към джоба й.
— За да скриете вкуса на лауданума.
Каролайн седеше с подвити крака на леглото и се взираше в огромното червено кълбо на слънцето, което бавно се скриваше зад хоризонта. Последният ден преди бала отминаваше, а претърсването на Тревелиън Касъл бе прибавило нови въпроси, вместо да даде отговори на предишните. Въпреки рискованото начинание тя не беше по-близо до целта да открие истината за Ейдриън Кейн, отколкото през първата нощ, когато се беше запознала с него.