— Ейдриън — пошепна тя и си представи какво би било да има право да го нарича с малкото му име. — Искаш ли още малко пудинг с кръв, Ейдриън? Какво ще кажеш, ако тази година организираме среднощна вечеря за рождения ти ден, Ейдриън? Как ще се казва първият ни син, Ейдриън?
При мисълта за виконта Каролайн усети пробождане в сърцето. Чувството за самота стана непоносимо. Тя сложи буза на коляното си и проследи как сенките на здрача пълзяха към вратата на балкона. Може би тази нощ ще предизвика съдбата и няма да спусне резето…
Изведнъж я осени идея. Вдигна глава и погледът й се изостри. Спомни си тихи стъпки, сянка върху нощното небе и посребрени от луната изпарения на мъгла. Скочи от леглото и се плъзна към вратата като в транс.
Когато през първата й нощ в замъка се появи на балкона й, Кейн твърдеше, че не можел да заспи. Че е станал е излязъл навън, за да се поразходи и да изпуши една пура. А после изчезна също така внезапно, както се беше появил.
Каролайн отвори широко балконската врата и излезе навън. Хладният нощен въздух се плъзна като милувка по голите й ръце под късите буфан-ръкави на батистената рокля и по тялото й пробягаха тръпки. Беше прекарала цял следобед в безплодно търсене и изобщо не й мина през ума да тръгне по пътя, по които Кейн твърдеше, че е дошъл.
Погледна към хоризонта и разбра, че няма време за губене. Слънцето почти бе изчезнало зад далечните планини. Надигащите се облаци блестяха в златно великолепие.
Каролайн вървеше бързо по галерията, която опасваше целия замък, плътно притисната до стената, за да не я види някой отдолу. Можеше само да се надява, че Порция е намерила с какво да забавлява Вивиан.
От другата страна на кулата, вече потънала в здрач, тя откри, каквото търсеше — къса каменна вита стълба. Слезе бързо по изтритите стъпала и се озова пред тясна каменна пътечка с парапет, която минаваше над пропастта между северната и южната кула. Мина бързо по мостчето, като се опитваше да пренебрегне внезапно появилия се вятър, който развя тънките й поли и я накара да съжалява, че не си е взела наметката.
В нощта, когато пристигнаха, Уилбъри ги уведоми, че господарят му е дал съвсем точни указания: Мис Каролайн Кабът ще се настани в северната кула. Докато стигна до другия край на мостчето и изкачи стълбичката към южната кула, тя се опитваше да не мисли какво биха могли да означават тези думи на иконома. Да не мисли колко лесно би било за обитателите на двете кули да се забъркат в пламенна афера, без никой в замъка да не разбере. Може би желанието на Кейн е било напълно безобидно. Нали беше видяла какво правеха днес прислужниците. Вероятно в деня на пристигането им северната кула е била едно от малкото подготвени помещения.
Скоро се озова пред двойка френски прозорци, почти идентични с нейните. Засенчи очи с двете си ръце и се притисна към стъклото, за да надникне в стаята. Ала тежките завеси й пречеха. Огледа се и видя, че слънцето още не е залязло напълно, но на изток вече са изгрели първите бледи звезди. Небето се бе обагрило в индиговосиньо.
Не можеше да си позволи да чака. Сложи ръка върху месинговата брава и запита дали Кейн спазва съвета, който и беше дал, и затваря вратата си с резето. Ако да, нямаше друг изход, освен да се върне в спалнята си и да прекара още една нощ в мъчителна несигурност.
Събра угасващата си смелост и внимателно натисна бравата. Вратата се отвори, без дори да изскърца протестиращо, и я покани да влезе в бърлогата на звяра.
15
Каролайн мина предпазливо през прага и притвори вратата зад себе си. Имаше чувството, че сърцето й бие достатъчно силно, за да събуди и мъртвите. Тази мисъл я разтрепери и тя побърза да я прогони.
Спря и изчака очите й да привикнат с полумрака. Макар че пред всеки прозорец бяха спуснати дебели кадифени завеси, стаята не беше съвсем тъмна. В железния свещник на отсрещната стена догаряше една единствена восъчна свещ.
Когато сенките бавно се оттеглиха, погледът й се устреми към огромната мебел, която владееше помещението. Изпита безкрайно облекчение, че не е видяла затворен ковчег върху мраморен подиум, а високо махагоново легло с балдахин и завеси от рубиненочервена коприна. Завесите бяха спуснати и придаваха на леглото тайнствен вид.
Тя се придвижи бавно напред и едва не се спъна в крака на друга мебел в долния край на леглото. Тя беше дълга и тясна и също закрита от копринена драперия. Каролайн тъкмо повдигна единия край на завесата, за да провери какво има вътре, когато чу някакво движение зад завесите на леглото.
Обърна се рязко и последната й тайна надежда, че леглото е празно, угасна. Бръкна в джоба на полата си и треперещите й пръсти се сключиха около колчето. Мина на пръсти покрай леглото и застана от страната, която беше най-близо до свещта. Безшумно плъзна пръсти по коприната и предпазливо издърпа завесата, за да види кой спеше в леглото.