Вместо да лежи по гръб със скръстени под гърдите ръце, Ейдриън спеше по корем под червените копринени завивки.
Гладката материя се беше свлякла опасно и разкриваше почти целия мускулест гръб — чак до хълбоците. Беше й невъзможно да каже, дали носеше поне пижама — сигурно не.
Каролайн с мъка отмести поглед от голия мъжки гръб и го устреми към лицето му. Трябваше да преглътне няколко пъти, за да прогони внезапната сухота в устата си.
Мъжът спеше дълбоко и лицето му бе обърнато към единствената свещ в стаята. Дългите ресници почиваха спокойно върху бузите. Досега Каролайн не беше забелязала, че връхчетата им са позлатени, както не беше забелязала и дължината, и гъстотата им. Сънят бе прогонил бръчката от средата на челото му и бе свалил товара на отговорностите от силните му рамене. Както лежеше заспал пред нея с разрошена гъста коса и леко отворени устни, той приличаше много на момчето, каквото е бил някога.
Когато заспалият мъж изхърка леко — съвсем човешки звук, — Каролайн поклати глава. Връхлетя я вълна на нежност. Беше дошла тук да си докаже веднъж завинаги, че той е съвсем обикновен мъж. Ала всичко, което виждаше в тази стая, й доказваше само колко голяма глупачка е. У Ейдриън Кейн нямаше нищо обикновено. Както и в нейните чувства към него.
Той не я беше заблудил, не, тя сама се беше заблуждавала. Упорито вярваше, че Кейн представлява опасност за сестра й, докато той беше опасен единствено за сърцето й. Докато можеше да се вкопчва в глупавата представа, че е вампир, можеше да го държи далече от Вивиан. Каролайн затвори за миг очи и се опита да запази самообладание. Когато отново ги отвори, те пареха, но бяха сухи.
Знаеше, че сега трябва да си отиде, но не беше в състояние да се помръдне. Никога вече нямаше да има шанс да се приближи до него под закрилата на мрака, да го погледа как спи и за миг да си представи, че сънува нея.
Колко егоистично…
Трябваше да го докосне. Това беше всичко, което можеше да си разреши. После щеше да се измъкне тихо, както беше влязла, и да го остави сам със сънищата му. Да се върне в стаята си и да стиска здраво зъби, докато той почука на вратата й и я помоли за ръката на Вивиан. Тогава ще го поздрави като брат, какъвто заслужаваше да й бъде.
Каролайн протегна ръка, напълно наясно, че това не беше картина, а човек от плът и кръв. Пареща горещина, сила и живот.
В следващата секунда връхчетата на пръстите й докоснаха гладката, блещукаща кожа на гърба му. В по-следващата вече лежеше по гръб върху мекия матрак, ръцете й бяха вдигнати над главата. Силна мъжка ръка притискаше гърлото й.
Смутена до дън душа, Каролайн вдигна очи към него, прикована от дивия блясък в очите му. Дишането й беше мъчително, но не беше в състояние да каже дали причината е в тежестта му, която я притискаше към леглото, или в това, че с всяко поемане на въздух вдъхваше божествения аромат на стопленото от съня тяло. В обичайния мирис на сандалово дърво и лавър се примесваше нова, силна подправка — опасност.
В полузатворените му очи бавно блесна разбиране, последвано от подозрение. Хватката около китките и гърлото й се разхлаби, но той не направи опит да я пусне.
Каролайн не беше сигурна дали, ако все пак я пуснеше, би могла да избяга. Крайниците й тежаха от сковаваща леност, а времето се забави до валс в такта на ударите на сърцето й. Усещаше тялото му върху своето, горещината му, дългите, мускулести крайници, които я притискаха. Дори в невинността си Каролайн осъзна, че ръката на гърлото й съвсем не представлява най-голямата опасност.
— Не — пошепна тя, като видя как погледът му се устреми към устните й. Не можеше да говори, не можеше да мисли, не беше в състояние дори да диша, защото всеки дъх беше изпълнен с горещия аромат на желанието му. — Моля, недейте…
Още докато произнасяше думите, тя знаеше, че вече е твърде късно. Още от първия миг, когато погледите им се срещнаха, знаеше, че устните им ще се докоснат.
Ръката му се плъзна от шията към бузата й. Погледът му я прикова. Палецът се плъзна като на игра по устните и започна да ги изследва с нежност, която стопи цялата й съпротива.
Главата му се наведе над нея и закри светлината на догарящата свещ. Устните му се раздвижиха върху нейните и внимателно ги разделиха, за да я направят пленница на горещия търсещ език. Той буквално опустоши устата й, завладя я без остатък — както и сърцето й. Езикът му я ухажваше, убеждаваше, даваше безмълвни обещания, които никога не би могъл да изпълни.