Каролайн не разбра кога бе пуснал ръцете й. Знаеше само, че пръстите й внезапно се заровиха в косата му, помилваха тила му и го привлякоха още по-дълбоко в целувката и в тялото й.
Твърде късно осъзна, че и неговата ръка е свободна. Свободна да милва копринената й коса и да я освободи от фуркетите, за да я разпръсне по възглавниците. Свободна да се плъзга по чувствителната кожа в свивката на шията. Свободна да милва набъбналите й гърди през тънката батиста на роклята. Не беше подготвена за шока, който топлите му пръсти предизвикаха върху голата й кожа, когато пъхна ръка в деколтето й и под корсета. Обхвана гърдата й и с много нежност и внимание плъзна палец по втвърденото зърно. Първата интимна милувка в живота й изпрати мощни вълни на наслада към долната част на тялото. Макар че тя беше тази, която бе подложена на сладко мъчение, той също простена, сякаш търпеше болки.
В продължение на осем години си беше отказвала буквално всичко. Сега имаше чувството, че се дави в буря от емоции. Всяка въздишка, всяка целувка, всяка ласка я тласкаха по-дълбоко в прегръдката му. Когато ръката му се плъзна надолу, погали корема й и се насочи към меко извитите хълбоци, тя не се възпротиви, а само отметна глава назад, за да погълне още повече от забранения нектар, който той така щедро й предлагаше.
Вкусът му беше като на топли сладки в снежно коледно утро; като хладни ягоди със сметана в задушен летен следобед; като димящо ябълково вино в свежа есенна вечер. За първи път в живота си, за първи път след смъртта на родителите си, Каролайн изпита чувството, че празнотата в нея се запълва и че никога вече няма да си ляга гладна.
Сякаш решен да я изпълни по всеки възможен начин, той разтвори леко бедрата й с коляното си, притисна го в топлото място между тях. Натискът я накара да изпъшка под устните му и да се надигне насреща му. Не знаеше какво прави той с нея. Знаеше само, че иска още и още.
Иска го целия.
Когато устата му се отдели от нейната, тя извика протестиращо, ала викът й бързо премина във въздишка, когато устните му оставиха пърхащи целувки по брадичката и бузите й, по нежната кожа зад ухото.
Каролайн изви глава, неспособна да устои на меките устни, които търсеха пулса на шията й. Пулс, излязъл извън контрол, както всичко в нея. Тя цялата трепереше в ръцете му като малка птичка, пленена от човешка ръка.
Изгубена във вихрушка от наслада, тя почти не усети зъбите му, когато я ухапа.
— О! — Каролайн рязко отвори очи. Вдигна ръка към леко болезненото място и го погледна обидено. — Ти ме ухапа!
Той отговори на погледа й и очите му светнаха като екзотични скъпоценни камъни.
— И защо не? Ти очакваше от мен точно това, нали? — Вдигна колчето, което беше измъкнал от джоба на роклята й, докато тя се беше носила по вълните на насладата. — Ако не беше така, нямаше да донесеш това в леглото ми.
Каролайн преглътна и виновно отмести поглед от колчето към лицето му.
— Предполагам, няма да ми повярваш, ако кажа, че ми е необходимо, за да подобря умението си да бродирам?
— Какво смяташе да направиш? Да избродираш в сърцето ми „Благослови нашите елфи“? — Кейн изпухтя презрително, захвърли колчето и се отдели от нея. Вдигна копринената завеса и стана от леглото. Каролайн седна и го зяпна с отворена уста. Вече знаеше, че под чаршафа е бил съвсем гол.
Отзад изглеждаше като Микеланджеловия Давид. Великолепен, събуден за нов живот. Всяка жила и всеки мускул бяха издялани от изкусната ръка на велик майстор. Той прекоси помещението с толкова несъзнателна мъжка грация, че тя напълно забрави да отмести поглед, докато той не изчезна зад позлатения параван.
Чак тогава Каролайн се изчерви до корените на косата и сведе глава.
— Не можеш да ме обвиняваш, че вярвам в най-лошото за теб. Защо поне веднъж не се опита да оспориш грозните приказки, които се носят зад гърба ти, където и да отидеш?
Краткият отговор прозвуча приглушено иззад паравана.
— Мислех, че ти си човекът, който не обръща никакво внимание на глупави приказки.
— Нямам друг избор, освен да им обръщам внимание, когато ухажваш сестра ми!
Кейн се появи отново, облечен в тъмносив панталон. Погледът й магично бе привлечен от пръстите му, които тъкмо стягаха шнура. Обичайно беше много сръчен, но днес закопчаването явно му създаваше трудности.
— До тази нощ давал ли съм ти повод да мислиш, че намеренията ми спрямо сестра ти са непочтени?
О, да — искаше да изкрещи Каролайн. — Когато във Воксхол ме целуна, сякаш съм единствената жена, която някога ще обичаш. Но не посмя да го изрече гласно. Не той я беше целунал. Тя го целуна, тя поиска тази целувка.