Выбрать главу

— Твоите намерения спрямо сестра ми може да са извън всяко съмнение, но твоите намерения спрямо мен току-що не могат да се определят като невинни.

Кейн нахлузи през главата си смачкана риза и бързо закопча няколкото копченца на шията.

— А ти какво си въобразяваше, като влезе с такова безгранично доверие в леглото ми? Представяш ли си как се почувствах, когато усетих докосването ти, още замаян от съня и силно възбуден?

Каролайн се изчерви още по-силно, но той не я видя. За първи път, откакто се познаваха, не беше в състояние да я гледа в очите. Тя усети, че той лъже не само нея, но и себе си, и отвърна:

— Не съм влязла доброволно в леглото ти. Ти ме принуди.

— Какво друго можех да направя? Не ми се случва всяка нощ в спалнята ми да се промъкне жена с намерение да ме убие. — Той разтърси глава и зарови пръсти в разрошената коса. — Какво си мислеше, за бога? Ако някой от слугите те бе видял да влизаш, край на доброто ти име.

— Погрижих се никой да не ме види — отговори тихо тя.

— Значи си още по-глупава, отколкото си мислех. — Гласът му се понижи заплашително, докато вървеше към нея с неумолимата грация на бенгалски тигър.

Каролайн стана, готова да се опълчи срещу него. Разтърси косите си, за да ги освободи от последните фуркети, и вирна брадичка. Проследи подигравателния поглед на Кейн и забеляза, че е стиснала в ръка подостреното колче. Пъхна го бързо в джоба си и заяви:

— Не съм дошла да те убия. Дойдох, за да разбера истината. Веднъж завинаги. И няма да отида никъде, преди да я чуя. — Пое дълбоко въздух, решена да говори с твърд глас, и най-сетне произнесе думите високо и ясно: — Ти вампир ли си или не?

Въпросът го изненада толкова много, че отстъпи крачка назад. Наклони глава и я измери с невярващ поглед.

— Ти не преставаш да ме учудваш. При първата ни среща бях готов да се закълна, че си твърде практично същество, за да вярваш в такива небивалици.

Каролайн вдигна рамене.

— Никой не отрича съществуването на Влад Дракула или на Елизабет Батори, скандално известната трансилванска графиня, която окачвала селските девойки за краката и разпаряла гърлата им, за да пие от кръвта им и да остане вечно млада.

Коприненият тон в гласа му се усили.

— Мога да те уверя, мис Кабът, че аз използвам девиците по много по-приятен начин.

Макар че светлата й кожа пламна от срам, тя реши да подмине подигравателната забележка.

— Не можеш да отречеш, че притежаваш инстинктите на роден воин. Преди да съм успяла да поема въздух, за да изпищя, вече лежах по гръб и ръката ти беше върху гърлото ми.

Мъжът вдигна вежди.

— Ако си спомням добре, ти изобщо не направи опит да се отбраняваш. — Вдигна ръка, приглади косите й назад и продължи: — Почти повярвах, че бягството е последното, за което мислеше.

Лекото докосване на пръстите му до чувствителната кожа зад ухото предизвика нова вълна на желание. Кейн оттегли ръката си, сякаш докосването го бе опарило.

— Значи ме смяташ за роден воин?

— Не знам какъв си — призна тя и гласът й затрепери. — Знам само, че от първия миг, в който те видях, не мога да мисля за нищо друго — и за никого другиго. Знам, че всеки път, когато влизаш в стаята, ме обзема чувството, че корсетът ми е станал твърде тесен и не мога да дишам. Знам, че не е редно да имам такива безсрамни мисли и мечти за мъжа, който е практически сгоден със сестра ми, и си го обяснявам с някаква зла магия, която е твое дело…

— При първата ни среща заяви, че само хора със слаб разум се излагат на опасност да се подчинят на волята ми.

Каролайн се засмя отчаяно.

— Значи и аз съм със слаб разум, макар че до днес не го вярвах.

— Ако това е истина, какво ще направиш, ако сега ти заповядам да дойдеш в обятията ми? — Той застана толкова плътно пред нея, че тя усети горещината, която излъчваше тялото му, еротичния мъжки аромат на кожата му. Ала той не я докосна. — Ще бъдеш ли в състояние да ми се противопоставиш, ако поискам да сложиш ръце на гърдите ми? Да ме целунеш? — Гласът му се понижи до изкусителен шепот. — Да ме любиш?

Каролайн искаше да му обърне гръб, но той я хвана за раменете и я принуди да отговори на парещия му поглед.

— Какво ще стане, ако си права, Каролайн? Ако наистина съм те омагьосал? Какво ще правим, ако това е най-страшната от всички магии? Ако си се влюбила в мен?

Тя поклати глава, неспособна да каже дори една дума. Изпитваше ужас, че той е открил тъмната й тайна. Нямаше такава светена вода на света, която би могла да измие това петно от нея. Нямаше лекарства, нито мехлеми, нямаше магия, която би могла да бъде развалена. По-добре да забие подостреното колче в собственото си предателско сърце.