— Ще й сваля тази проклета рокля.
— Пия за това — засмя се Джулиън и махна на лакея да му донесе още шампанско.
— Името ви? — осведоми се кратко Уилбъри, който в яркочервената ливрея и мухлясалата перука изглеждаше така, сякаш едва се е отървал от гилотината.
— Мис Вивиан Кабът — отговори Каролайн, гледайки право напред.
Уилбъри се приближи и се опита да надникне зад цепките на маската.
— Сигурна ли сте? Готов съм да се закълна, че сте голямата сестра.
Каролайн се извърна и го погледна мрачно.
— Не мислите ли, че аз знам най-добре коя съм, сър?
Отговорът му се състоеше от скептично хъмкане.
Тя го погледна подканващо и старият иконом се покашля, пое дълбоко въздух, сякаш му беше за последен път, удари токове и обяви гръмогласно:
— Мис Вивиан Кабът!
Каролайн вирна брадичка, докато множеството я зяпаше любопитно, и си пожела да изпитва спокойствието и увереността, които излъчваше. За пореден път се запита дали Дювалие е вече в залата и крие злокобните си намерения зад умна маскировка. Огледа отново любопитните лица и погледът й спря в двойка добре познати карамелено кафяви очи.
Беше уверена, че костюмът й е достатъчно убедителен, за да заблуди хората, които познаваха сестра й бегло от Лондон. Ала бе забравила, че на света има един мъж, който няма да й позволи да го води за носа. Констабъл Ларкин присви очи, но скоро учудването в зениците му се втвърди до подозрение. Той се извини на господата, с които разговаряше, и се запъти право към нея през множеството.
Каролайн побърза да се скрие в навалицата, мислейки единствено за бягство. Избегна една циганка, която предсказваше бъдещето, мина покрай Мария Антоанета, която носеше главата си под мишница, и закачи едно пауново перо, което погъделичка носа й и я принуди да спре, за да кихне.
Преди да е успяла да продължи, Ларкин протегна ръка и я сключи около китката й като белезници. Принуди я да се обърне и да го погледне. Тясното, строго лице не беше маскирано, но това не го правеше по-приятно.
— Какво сте намислили, мис Кабът? И какво, по дяволите, сте направили със сестра си?
— Нищо не съм направила — отговори Каролайн, стараейки се да не мънка виновно. — Вивиан се почувства зле и реши, че няма да слезе на бала.
— Велики боже — пошепна мъжът и плъзна поглед от розата в косата към роклята. — Познавам тази рокля… тази камея… — Протегна ръка и попила с треперещи пръсти сребърната верижка. — Елоиза носеше тази рокля в Олмакс, в нощта, когато я видяхме за първи път. Ейдриън й подари камеята за осемнадесетия й рожден ден. Когато я видях за последен път, накитът беше на шията й. Никога не го сваляше. Беше се заклела, че ще го носи до сърцето си до деня, когато… — Погледът му се върна на лицето и. — Откъде имате тези неща? Той ли ви ги даде?
— Уверявам ви, че вдигате прекалено много шум заради една стара рокля и за някакъв си накит. Сестра ми ги намери на тавана.
— Сигурно вдигам прекалено много шум и за начина, по който той помилва бузата ви в нощта, когато Вивиан внезапно се разболя? Как ви гледа, когато си мисли, че никой не забелязва? — Ларкин я дръпна към себе си и Каролайн потрепери от стоманената решителност в очите му. — Ако през цялото време сте били в заговор с Кейн и планирате да сторите нещо на Вивиан, тогава, кълна се, лично ще се погрижа и двамата да изгниете в Нюгейт.
Каролайн се огледа скришом и болезнено осъзна, че сцената бе привлякла вниманието на доста хора. Затова се усмихна през здраво стиснати зъби.
— Няма причина да ставате груб, сър. Ако желаете да танцуваме, трябва само да ми кажете.
— Да танцуваме? — повтори изумено Ларкин. — Да не сте си загубили ума, мис?
Каролайн се опита да освободи китката си от желязната му хватка, когато между двамата падна заплашителна сянка.
— Извинете, драги — изръмжа Ейдриън. — Мисля, че дамата обеща този танц на мен.
18
Ликуваща мелодия на виенски валс, опасно завъртане — и Каролайн отново попадна там, където се беше опасявала, че никога вече няма да бъде: в прегръдката на Ейдриън. С ъгълчето на окото си забеляза как Ларкин отвратено поклати глава и се отдалечи, като решително си проправяше път през тълпата.
Облекчението й не трая дълго. Когато отметна глава назад, за да погледне Ейдриън, онова, което откри в очите му, направи заплахата с Нюгейт да изглежда като лятна почивка в Бат.
— Къде е сестра ти? — попита ледено той. — Обезвредена с добре прицелен удар в главата и вързана за някой стол?
— Говори тихо, ако обичаш! Никога не бих прибягнала до такива груби средства. — Тя се поколеба малко и обясни: — Щом непременно искаш да знаеш… дадох й лауданум.