Ейдриън отметна глава назад и избухна в луд смях. Султанът и харемската дама, които танцуваха наблизо, го изгледаха учудено.
— Скъпа моя мис Кабът, напомняй ми никога да не подценявам твоята безскрупулност, когато си решила да пренебрегнеш неуморната си съвест и да наложиш волята си.
— Сигурна съм, че изобщо не може да се мери с твоята, милорд — отвърна сладко тя. — Не забравяй, че е възможно Дювалие да ни наблюдава — отбеляза тя, докато той я въртеше без усилие в ритъма на валса, сложил силната си ръка на гърба й. — Гледай ме, сякаш искаш да ме любиш, не да ме удушиш.
— Ами ако искам и двете? — изръмжа той и тези думи изпратиха гореща тръпка по тялото й.
Естествената му гъвкавост му помагаше също толкова добре в танца, колкото и при сблъсъка във Воксхол, когато прогони нападателите й. Макар че ръката й едва докосваше рамото му, Каролайн усещаше гладките движения на мускулите под фината материя на жакета.
Той огледа смръщено златните къдрички, които се подаваха изпод розовия тюрбан, навит на главата й.
— Това не е твоята коса.
Каролайн смръщи носле.
— Сестра ми има изобилие от къдрици. Позволих си да заема няколко.
Погледът му се плъзна към дълбокото деколте на роклята.
— Това не са твоите…
— О, напротив, напротив! — Каролайн беше искрено възмутена. — Ще се изненадаш, като разбереш какво може да се постигне чрез едно просто затягане на корсета. Нали разбираш, нямах друг избор — допълни смутено тя. — Ако още не си забелязал, не съм особено надарена в тази област. Виж, сестрите ми…
— Разбира се, че съм забелязал — изръмжа той и пламенният му поглед й напомни, че миналата нощ топлите му ръце бяха милвали голите й гърди. — И те уверявам, че единственото, което ти липсва, е порция здрав човешки разум. Ако имаше поне малко ум в главата си, нямаше да започнеш тази опасна малка игра.
— Ти организира днешния маскен бал с определена цел. Тази нощ всички хора в залата се представят за нещо, което не са. — Тя му хвърли предизвикателен поглед. — Тази нощ мога да бъда за теб Вивиан или Елоиза. Коя от двете предпочиташ да съм, ако смяташ, че Дювалие е тук и ни наблюдава?
Без да излезе от такта, Ейдриън се наведе и пошепна в ухото й:
— Предпочитам само теб.
Ларкин прекоси залата и фоайето с нарастващ гняв и изкачи стълбата към първия етаж. Тоновете на валса го оглушаваха. Все още беше замаян от постъпката на Каролайн. Да се яви на бала като Вивиан! Да носи роклята и камеята на Елоиза! Никога нямаше да забрави как красивото лице на Елоиза засия, когато Ейдриън й подари камеята вечерта на осемнадесетия й рожден ден. Като видя как Ейдриън окачи верижката на грациозната й шия, Ларкин моментално прибра обратно в джоба си своя подарък — антикварно издание на сонетите на Блейк.
Стигна до вратата на салона, който свързваше спалните на Вивиан и Порция, и се разколеба. След като бе стигнал толкова близо до целта, осъзна, че е безкрайно неприлично да се мотае пред вратата на една млада дама без присъствието на икономка или поне на камериерка.
Покашля се няколко пъти и почука на вратата.
— Мис Вивиан? — повика тихо. — Мис Порция? Аз съм констабъл Ларкин. Искам да говоря с вас, ако нямате нищо против. Само за малко.
Отговори му мълчание.
Ларкин огледа коридора и решително натисна бравата. Вратата се отвори без скърцане. Салонът беше празен, огънят догорял, камината студена. Вратата към спалнята на Порция беше затворена, но тази на Вивиан бе открехната. Неспособен да устои на тази покана, Ларкин прекоси помещението и внимателно я отвори. Макар че на тоалетката гореше свещ, стаята изглеждаше пуста.
Ларкин знаеше, че няма право да влиза тук, но изкушението беше неустоимо. Финият аромат на люляк — предпочитаният парфюм на Вивиан — го примами в помещението като силен афродизиак. Като съдеше по реакцията на тялото си, си каза, че все едно се е промъкнал в забранения султански харем.
На тоалетката бяха наредени кутийки и шишенца с пудри и мехлеми и с други тайнствени тинктури, които според общественото мнение бяха недопустими за младите момичета, но издаваха и неутолимия стремеж на жените към красота. Според Ларкин Вивиан не се нуждаеше от нито едно от тях. Един копринен чорап беше захвърлен небрежно на облегалката на стола. Мъжът плъзна пръсти по фината материя и се опита да не си представи как Вивиан сяда на столчето и опъва чорапа на изваяния си крак. Опита да не си представи как устните му следват ръцете й, докато стигнат до чувствителната колянна ямка…
Ларкин оттегли ръката си, ужасен от липсата на самообладание. Беше готов да си отиде, когато забеляза на масичката сгънато писъмце. Беше написано с ясен, строг, но еднозначно женски почерк.