— Забелязахте ли профила му, Фридолин? И колко беше хубаво това, което той каза за дантелите… Има чудесни очи, нали?… И какво изискано държане! Ах, той беше много, много добре… Но аз също, нали, Фридолин?… Чувствувам, че му харесвам… А що се отнася до вас, моя мила, трябва да ви поздравя. Играехте ролята си с истинско съвършенство. Никога не се надявах, че ще се покажете тъй естествена…
Тя млъкна, после се засмя тихо и добави:
— Колко забавно! Преди вечеря, когато бяхме сами, Северен Жувенел ми каза: „Мислех, че госпожа Глориет е висока и руса…“ Аз отвърнах: „Предполагам, че госпожа Маржинюс ви е казала това, за да се пошегува, а може би и от приятелство… защото, като му кажат «ниска и червенокоса», човек не може да си представи хубава жена.“
Прекъснах госпожа Глориет, като се провикнах ядосано:
— Защо сте казали така?
— Но това е самата истина, Фридолин!… Впрочем аз добавих: „Човек трябва да види госпожа Глориет, за да разбере колко е очарователна.“ Не беше ли уместна тази забележка?
— Тогава… какво каза господин Жувенел?
— Не каза нищо, моя мила… Какво искате да каже? Млъкнах. Беше късно и нашият разговор спря дотук. Какво бих искала да каже? Знам ли и аз!
Но все пак той би могъл да каже нещо…
V
Кастелжанти, 17 октомври
Госпожа Глориет се събуди със страшно главоболие. Неописуемо отчаяние! Объркано положение! Още от осем часа тя изпрати да ме повикат. Намерих потънала във възглавниците, сред полумрак и миризма на етер и одеколон.
— Фридолин, какво ще правим? Нали знаете, той ще дойде тази сутрин.
— Много просто, госпожо… Ще изпратим една от прислужниците, за да го предупреди да не идва, понеже госпожа Глориет е неразположена.
— Но това е невъзможно, мила. Той ще помисли, че е претърпял неуспех, че го отпращаме и може да си замине веднага за Нормандия. Казват, че бил много чувствителен!
— Тогава оставете го да дойде и да се рови на воля из книгите в библиотеката. Щом е дошъл тук за това… А като знае, че вие сте болна, той няма да се учуди, че не го каним на обяд и ще отиде да се храни в хотела, където е отседнал.
— Да, но кой знае дали в хотела някой злополучен разговор няма да му открие нашата хитрост.
— О, не допускам Бухала да бъде тъй бъбрив, че да разговаря с когото и да било!
— Да, но той е достатъчно учтив, за да отговаря, ако го заприказват, а само една-единствена дума би била достатъчна, за да рухне всичко… О, Фридолин, колко жалко тогава за моите хубави блянове!
— За щастие вие имате само силно главоболие, госпожо, а то не е смъртна болест! Имайте малко търпение! Утре ще бъдете отново свежа и бодра…
— Утре — може би… но днес!
Госпожа Глориет ми поиска одеколон и докато поставях на челото й добре напоен компрес, тя продължи:
— Фридолин, дете мое, бъдете добра… Беше уговорено, че днес сутринта господин Жувенел ще дойде в библиотеката, за да му предам намерените книги. Бъдете там на мое място. И после, мила, поканете го на обяд… Съгласете се, че за да бъде всичко съвсем реално, на главоболието на вашата секретарка трябва да се погледне като на нещо второстепенно… Най-после тя е само една секретарка!
И с обичайния си оптимизъм добави:
— Кой знае? Може би няма да е зле да го накарам да съжалява малко за мен, Фридолин?…
После, след като се замисли за миг, тя ми се усмихна умилително:
— Доли, миличка, разбрахме се, нали? Отвърнах смутено:
— Неприятно ми е, госпожо… Много ми е неприятно, не мога да го скрия от вас. Не зная какво да разговарям, с учени хора и струва ми се, че няма да мога дума да продумам, когато остана насаме с този господин. Сигурно ще стоим един срещу друг и ще се гледаме безмълвни като риби. Убийствено ще бъде!… Уверявам ви, убийствено!
— Доли, мила кукличке, не утежнявайте мъката ми! Ще приемете Северен Жувенел и ще го поканите на обяд! И на вечеря…
Все още стоях навъсена, но в края на краищата трябваше да отстъпя. След малко Бухала щеше да дойде.
Отидох да го чакам в библиотеката. Понеже приземният етаж на кулата е доста влажен, бяха запалили огън в камината. Настаних се да пиша на писалището от тъмен дъб.
Намерените в градината книги са наредени на дълга маса. Много от тях имат прекрасни подвързии от тъмна кожа, украсени със златни фигури. Една от най-старите книги е с дървени корици, обвити с кожа и обковани с мед. Има също и подвързии от кадифе, слонова кост и от метал, украсени с емблеми и гербове. Някои са изработени по много особен начин: представляват мозайка от разноцветни кожени късчета.